“Всички последни неща“ е новата книга на философа Валентин Калинов.
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде“, пише за книгата нейният автор.
“Книгата за мен е търсене на път в моя собствен език. Главната задача е да говорим и да изговорим кои сме ние и какво сме. Това е главната задача, но тя винаги остава нерешена. Никога не можем да се срещнем в езика със самите себе си, защото нашето себе си е изобретение на нашия език“, казва Калинов в интервю за БНР.
“Прощаването с метафорите е безспорно една от болките на пишещия човек, но понякога не е толкова зле то да се осъществи. Може би писането е призовано да даде отговор на въпроси, на които не може да бъде даден отговор. То представлява постоянно упражняване в това да се опиташ да отговориш, да създадеш и сътвориш нещо, което ще бъде отговор на един въпрос с ясната представа, че отговор на този въпрос не може да се даде изобщо“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
Надеждата...
“Надеждата я създава света и надеждата създава човешкия свят всеки ден. Истинската точка на надеждата е и точка на една обезнадежденост, в която ти ясно си даваш сметка, че висиш над нищото. Затова надеждата е по-трудна от страха, защото тя съчетава в себе си тези две противоположности, които те изправят пред една бездна, в която всеки един момент можеш да пропаднеш. Надеждата в човешкото сърце отваря и една бездна в него. Човекът винаги го е страх да погледне в нея. Онова, което му остава е просто люшкане в надеждите“, казва още той и споделя:
“Живеенето никога не може да бъде прилично. То се състои от достатъчно много външни и вътрешни неприлични дейности, които човекът извършва всекидневно, при това с особено усърдие“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg