Гениалното дете на неоекспресионизма Жан-Мишел Баския в "Албертина"

Жан Мишел Баския е роден 1960 г. в Ню Йорк. Баща му е от Хаити, а майка му е от пороторикански произход. Той се научава да чете и пише на 4 годишна възраст и е владеел освен английски, още френски и креолски. 1968 година майката получава психическо растройство, родителите се развеждат и Баския остава заедно със сестра си при бащата.

На 17 години той прекъсва училището, напуска роднините си и живее дълги години като бездомник по улиците но Ню Йорк. Този период от живота му е изпълнен с расови вълнения, с дейността на Мартин Лутър Кинг и движението "Блек Пауър", които са отразени в цялото негово творчество, до смъртта му през 1988 г., когато Баския умира само на 27 години от свръхдоза хероин.

Предверието на музейните зали на "Албертина" са облепени от хронологично подредени фотографии от живота и творческия път на Жан Мишел Баския. Показани са снимки от безредиците в Ню Йорк, когато през началото на 70-те години този град се е намирал в сериозна икономическа криза, продължила чак до избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ. По това време Баския се занимава с "графити", факт поради който някои критици го окачествяват до ден днешен за представител на този вид улично изкуство. Той самият оспорва това твърдение като чиста проба расизъм. Наистина Баския е първият афро-американски човек на изкуството, които е успял да пробие в белия свят на американските художници. Всички негови картини показват черния човек. Баския казва, че световното изкуство е посветено предимно на бялата раса и затова той си посвещава напълно на афро-американците, защото и той самият е черен.

В първата зала са показани 2 портрета на американски полицаи. Единият е от неговият приятел от детинство Ал Диас. Двете картини са много подобни, но тази на Баския е на черен полицай, докато произведението на Ал Диас показва бял такъв. В борбата против расовия дискриминизъм, която е характерна за цялото творчество на Баския, той издига в култ свои кумири като боксьора Али или Джими Хендрикс, които са изложени във втората зала под названието "Блек Хироус". Характерното за тази серия портрети са ореолите направени с цветни акрилни бои, които са смесица от трънен и лавров венец – алегория за мъченичество и същевременно успех и победа. Тази портретна серия продължава и в следващата зала заедно с няколко автопортрета без наименование.

В следващите зали са изложени творбите "Патер" и "Мейт ин Джапен" посветени на бащата на художника. Характерно за творбите на Баския са текстовите орнаменти с които са осеяни всички негови картини. В едно интервю той казва: "Когато рисувам в главата ми изплуват текстове от вестници, реклами и други хаотично чути и прочетени думи. За мен менюто на ресторант е също картина". По-нататък са показани човешки фигури конструирани от думи и текстове. Също и няколко картона с немски текст, който свидетелства за пребиваването на Баския в немското дружество "Кестнер", както и неговите връзки с известния швейцарски галерист и колекционер Бруно Бишофбергер.

През 1982 година Баския се запознава с Анди Уорхол с които създават около 150 съвместни картини. Организираната от тях съвместна изложба е увенчана с пълен неуспех поради който Бастия се отделя напълно от Уорхол. В "Албертина" е изложена тяхната съвместна картина "Ябълки и лимони", която наистина няма нищо общо с другите творби на Баския.

След ненадейната смърт на Уорхол, Баския се затваря в ателието си и започва да рисува като луд. Освен платна той рисува и по стари врати и прозорци, които отчасти са изложени в музея "Албертина".

Творчеството на Жан Мишел Баския е окачествено като Неоекспресионизъм. То представлява своеобразен колаж от традиционно африканксо изкуство примесено с "Даун Таун Графити". На определението "Черен Пикасо" Баския отговаря, че това сравнение с испанския художник е едновременно и ласкателство и обида, защото той не притежава художническата техника на Пикасо, а и творбите му имат друг характер и други цели, които се опитва да постигне посредством комбинация от цветове и хаотични надписи и думи надраскани по повърхността на платната.

Текстовете на Баския: преди няколко години се появиха няколко платна на художника, които бяха оценени от познавачи като фалшификати. Текстовете и подбора на думи в тези картини, както и тяхното подреждане не били от вокабулара на Баския и не отговаряли на неговия стил. Явно, че за специалистите специфичния стил на Баския е очевиден, докато за обикновения зрител хаотичният, почти шизофреничен подбор на  произволни думи и текстове е невъзможен за класификация.