“Студио Мирикъл“ или за достойния творчески живот на хората с нарушено зрение

За музиката, светлината и възможните избори в живота и изкуството като издигане над изпитанието разказват музикантите от “Студио Мирикъл“ в ефира на “Нашият ден“.  “Студио Мирикъл“ е група, създадена от хора с нарушено зрение.

“Музиката е важна не само за нас, хората с определено увреждане, а изобщо за човешката душа. Тя лекува, тя издига и кара човека да се чувства щастлив, да не усеща болката, страданието, да се изтръгне от тежките места и да застане на друго място“, казва един от организаторите на групата Нели Стойчева и допълва:

“Когато сформирахме групата, първият ни подтик беше да пеем съвместно. Усетихме, че толкова ни липсва това да пеем заедно, че е дошъл моментът да направим крачката и да го организираме. Ние сме били колеги в “Хора на слепите“ и още сме колеги там, но той функционира много епизодично. Това се случи през януари на 2020 г., точно преди пандемията.

Така се събрахме тези, които имаме общи интереси, харесваме една и съща музика и знаем, че имаме качества. Поканихме колегите, събрахме се шест човека, още не бяхме направили първа репетиция, дори не бяхме решили какви песни ще пеем и вече ни бяха поканили за участие в концерт. Това беше първото чудо. За съжаление след тази изява настъпи пандемията и се почувствахме заклещени, но много общувахме и тогава се роди нещо друго, започнахме да се подкрепяме с думи и слова и желание да работим дистанционно“, разказва още тя в интервю за БНР.

Мисията…

“Основната мисия на нашата дейност е достойният творчески и съзидателен живот на хората с увреждания. Искаме да докажем, че човекът, който може, може, независимо какво изпитание му е предоставил животът. Обществото си позволява да се държи снисходително с хората с увреждания и дори пренебрежително. Целта ни е да не будим съжаление, защото хората се страхуват да се срещат със страданието. Всяко страдание изглежда чудовищно и страшно. Основата ми цел е да се покаже, че тези хора са фини същества с висока чувствителност, с големи възможности, просто трябва де се намери пътят и да им се даде възможност да покажат какво могат, да покажат, че човешкият дух е много повече от едно крехко тяло“, посочва още тя.

“Стремя се да гледам на нещата от друг ъгъл, доколкото това е възможно в тази агресивна градска среда. Според мен е важно как гледаме на живота, винаги съм се стремяла да следвам сентенцията, че “животът е 10% от това, което ти се случва и 90% е начинът, по който реагираш на случващото се“, разказва още Катрин в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.