Ден, след като станаха известни носителите на Нобеловата награда за мир, в "Мрежата" на програма "Христо Ботев", е разговарът с професор Константин Морозов, историк и дългогодишен активен член на общество "Мемориал", както и сътрудник на ликвидирания тази година от Путин "Международен Мемориал".
Руското общество "Мемориал" заедно с Алес Беляцки от Беларус, основател на движението "Весна", и украинският "Център за граждански свободи" са тазгодишните носители на Нобеловата награда за мир.
Как Коментира проф. Константин Морозов:
Грешките на Путин
"Той започна да прави грешки далеч преди 2022 година, дори не през 2014-а, а в началото на 2000 година. Той допусна, според мен, една много голяма стратегическа грешка. Вместо да въведе руското общество в 21-ви век и да го осъвремени, да направи промените в икономиката, в здравеопазването и във всички други сфери на живота, той заложи на имперските си амбиции. Всички останали грешки произтичат от тази най-голямата, стратегическа грешка. Той започна да потиска демократичните промени в обществото, заложи на репресиите, на липсата на свобода на словото, възраждането на имперската риторика. Също така той заложи на ксенофобията, на политическите репресии и към това ще прибавя 2008 година – грешката в Грузия, след това 2014-а и Крим, и така този процес не престава и до днес.“
Грешките на тази година
"Какво да коментирам? Като историк, мога да кажа, че сме свидетели на това, че управници в силно централизирани държави, като пример мога да дам управлението на Николай Втори, а след това на Съветския съюз, вървят срещу тенденциите в световната история и така стигат до катастрофални решения. През 21-ви век има тенденция за субектност по отношение на религията, на самоосъзнаването като етническа принадлежност, на свободите на самите хора. Ние не живеем нито в 18-и, нито в 19-и век, когато държавата налага поведението на хората и подчинението и потиска творческите им сили и креативност.“
Разделението на обществото
"Процесът на разделение на обществото започна много преди тази, така наречена "специална операция". Всяко общество по принцип е разделено, но в случая руското общество не е единно, руското общество е напълно атомизирано, тъй като излиза директно от Съветския съюз с неговите репресии, с потискане на солидарността, на политическите партии, на инициативата на хората… и всичко това внася дълбок разкол и така се създават множество групи по интереси. Другото, което наблюдаваме, е абсолютното несъгласие в парламента и всичко това още повече задълбочава атомизирането на руското общество. Всичко това води до разкол не само в обществото, но и вътре в семейството, сред близките, познатите. Аз мога да дам пример от собствения си живот, когато мои роднини, приятели от ученическите и студентските години, започват да повтарят пропагандата сякаш са наркотизирани от всички тези думи, които се изливат отвсякъде.“
На коя струна заигра пропагандата в Русия
"Заигра на струната за величието на Русия, на руската нация, на имперските амбиции, заигра на струната, че ако други държави проявяват насилие, за да защитят собствените си интереси, защо да не може да го прави и Русия. Те започнаха да правят аналогия с войната между САЩ и Виетнам навремето, с потискането от страна Великобритания на народите в Индия. В 21-ви век това е абсолютно немислимо. Немислимо е да влезеш с военни действия в съседна страна. Аз не бих казал, че това са две части на един и същи народ, но те имат много близки традиции. Не бих казал и това, че те са два братски народа. Това са народи, които се развиват успоредно един на друг и да нахлуеш там, за да осъществяваш някакви собствени амбиции, е изключително нередно. Беше забит клин, беше извършен разкол между народите и последствията ще бъдат дългосрочни. В този смисъл нашата организация "Мемориал" ще трябва да води изключително сериозна просветителска дейност, за да може да помогне на хората да започнат да се учат от уроците на историята. Това, което искам да кажа, е, че аз, като професор, като историк, който работи по тези въпроси вече 20 години, намерих възможност да се реализирам като просветител в "Мемориал" и тези репресии и заплахи на науката, които аз забелязвам, също се отразяват изключително зле върху обществото.“
Краят да бъде оптимистичен
"Макар всичко това, което се случва, да не всявам много голям оптимизъм, онова, което ме кара да мисля оптимистично, е, че в главите на хората вече се появява прозрение, че процесите на отказ от тези опасни идеологеми дават надежда да се преразгледа историята на руснаците. Онова, което искам да добавя, е, че Русия най-сетне трябва да отвори по-свободна и по-човечна страница в собствената си история. Много силно се надявам, че сътресенията в Русия, в Украйна и в Европа няма да са глобални и няма да доведат до онова, от което ние всички толкова много се страхуваме – ядрената война.“
Превод в ефир – Цветанка Накова.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС, ru.wikipedia.org
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
