Личен фалит – ще стигнем ли у нас до премахването на фигурата на “вечния длъжник“?

България е единствената страна в ЕС, в която не са уредени проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частни лица, т.нар. “личен фалит“.

Целта на един законопроект, който сега се обсъжда на страницата на Министерство на правосъдието, е да се даде възможност на хората след неблагоприятни житейски обстоятелства да започнат живота си на чисто и по този начин да се сложи край на т.нар. “вечни длъжници“.

Публикуваният за обществено обсъждане нов Закон за несъстоятелност на физически лица дава възможност на хората да фалират и част от дълговете им да бъдат опрощавани, но само ако са в размер на десет минимални работни заплати. Приемането на такъв закон е част от условието България да получи парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

“Приемането на този законопроект е ключово, за да получим втория транш по Плана за възстановяване и развитие. Освен това ни заплашва и наказателна процедура от Европейската комисия, ако не го приемем своевременно“, казва в “Нашият ден“ проф. Таня Йосифова, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара и преподавател по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство, и допълва:

“През 2020 г. беше приет Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите, с който беше въведена абсолютната давност в българското право. Това беше първата крачка, първата стъпка към премахването на фигурата на вечния длъжник. Докато абсолютната давност касае бездействието на кредитора и погасяването на неговото право на вземане, то Законът за личния фалит дава възможност на един длъжник, физическо лице, в рамките на едно общо производство да уреди своите задължения с всичките си кредитори. Това е съвсем друга насока, която наистина, ако се приеме Законът и действа успешно, ще се стигне до премахване на фигурата на вечния длъжник. Този законопроект касае физическите лица, които не са стопански субекти. За тези физически лица, които извършват стопанска дейност и са предприемачи, е предвиден друг законопроект за допълване на Търговския закон“, посочва още тя.

• Личен фалит - звучи стряскащо, но улеснява добросъвестния длъжник. Има готов законопроект
  

Кръгът от длъжници, за които се отнася законът...

“Тази закон важи за обикновения човек. Това са всички хора, които не са занаятчии, не са търговци, а просто в един момент поради житейски неблагополучия не могат да погасяват своите задължения от най-различно естество. Не могат да си погасяват заемите, които са изтеглили, не могат да погасяват дори сметки за комунални услуги, мобилни оператори и всичко, за което се сетите“, посочва още тя в интервю за БНР.

“В законопроекта е предвидено като право на длъжника, който има задължения над 10 минимални работни заплати и не е успял да ги погаси в рамките на шест месеца, негово право е да поиска от Окръжния съд по седалище на постоянния му адрес, да бъде открито такова производство по несъстоятелност, като заплати една проста такса от 20 лева и разноските“, казва още проф. Йосифова.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Нов Закон за несъстоятелност на физическите лица – къде са подводните камъни?

“Идеята да се направи такъв закон има във всички развити страни, така че само по себе си това не е лошо. Въпросът е, че в България злоупотребата с права е национален спорт. Опасността тук да се злоупотребява с частния фалит е по същия начин, по който се злоупотребява с корпоративния фалит – фалити със задна дата, изпразване на фирми, измами, създаване на възможности за определени специализирани адвокатски кантори да печелят от това и направо да провокират хората да влизат в такива схеми“, темата коментира в “Нашият ден“ банкерът Левон Хампарцумян и допълва:

“Важно е да се направи така, че максимално да се затрудни злоупотребата с тази възможност да се обяви “частен фалит““.

• Георги Дичев: Все повече хора ни търсят с молба за разсрочване на задълженията

• Законопроектът за личния фалит влиза в парламентарни комисии

Възможни негативни икономически ефекти…

“Ако някой злоупотреби с това си право, това означава, че финансовите институции, съответно банките, ще понесат загуби. Тези загуби ще бъдат прехвърлени върху добросъвестните клиенти. Недобросъвестните ще злоупотребяват, а добросъвестните ще плащат. В крайна сметка ефектът ще бъде този. При положение че нещата излязат от сферата на добрите намерения“, посочва още той и акцентира:

“Не бих казал, че трябва да следваме някакви образци. Ясно е какво трябва да се прави. Въпросът е така да се направи, че да се ограничи максимално възможността за злоупотреба“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

“Този закон е дълго чакан. От много години имаше опити такъв да бъде приет от Народното събрание. За съжаление банковото лоби е изключително силно и никога не позволява това да се случи. Опасявам се, че в процедурата по приемането отново ще се намесят лобистите на банките. Или изобщо няма да бъде приет, или ще бъде приет изключително беззъб текст“, казва в “Нашият ден“ Ваня Григорова, икономически съветник на КТ “Подкрепа“, и допълва:

“Аргументът да не се злоупотребява може да се приложи към всеки едни текст и към всяка една защита на физическите лица. Това, което искам да подчертая много дебело, е, че именно липсата на такъв закон е в основата на голяма част от функциите, в които хората работят без договор. Защото, когато има запор, наложен над банковите сметки, имущество и т.н. на едно физическо лице, то се старае да не сключва трудов договор, тъй като всички доходи, които ще получи от него, ще отидат в банката“.

• Александър Сиди: Законът за личния фалит цели край на явлението “доживотен длъжник“
  

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.