Периодично в обществото ни различни кръгове започват диспут: Защо не си сменим Националния празник, примерно с 24 май или 6 септември, защо не бутнем тези паметници и не вдигнем други?
Кой избира националните празници, кой решава какъв паметник да има в центъра на столицата и другите големи градове, как се преименуват тези градове и дори големите булеварди? Знаем, че Варна се е наричала за известен период Сталин, Добрич се е наричал Толбухин, в София е имало булеварди "Мусолини" и "Хитлер"...
С историците проф. Петко Ст. Петков, доцент Стефан Дечев, с общественика и писателя проф. Кирил Топалов и с литературния историк и преводач професор Людмил Димитров говорим за принципа на избор на официални празници и национални знаци на паметта, за това как са определяни и как следва да се избират тези жалони на националната история за в бъдеще.
Професор Петков обръща внимание, че липсва единен норматив при честванията дори по отношение използването на стар и нов стил в календара ни. Стефан Дечев оспорва значимостта на Трети март като точната знакова дата в новата ни история. Професор Топалов говори за 24 май като за консенсусен за широките обществени кръгове евентуален избор на Национален празник, а проф. Димитров припомня литературните наслоения в масовото съзнание относно значимостта на дати и имена.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
