Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Официалните празници и паметници – добре ли ги избираме

Снимка: Теодора Михова

Периодично в обществото ни различни кръгове започват диспут: Защо не си сменим Националния празник, примерно с 24 май или 6 септември, защо не бутнем тези паметници и не вдигнем други?

Кой избира националните празници, кой решава какъв паметник да има в центъра на столицата и другите големи градове, как се преименуват тези градове и дори големите булеварди? Знаем, че Варна се е наричала за известен период Сталин, Добрич се е наричал Толбухин, в София е имало булеварди "Мусолини" и "Хитлер"...

С историците проф. Петко Ст. Петков, доцент Стефан Дечев, с общественика и писателя проф. Кирил Топалов и с литературния историк и преводач професор Людмил Димитров говорим за принципа на избор на официални празници и национални знаци на паметта, за това как са определяни и как следва да се избират тези жалони на националната история за в бъдеще.

Професор Петков обръща внимание, че липсва единен норматив при честванията дори по отношение използването на стар и нов стил в календара ни. Стефан Дечев оспорва значимостта на Трети март като точната знакова дата в новата ни история. Професор Топалов говори за 24 май като за консенсусен за широките обществени кръгове евентуален избор на Национален празник, а проф. Димитров припомня литературните наслоения в масовото съзнание относно значимостта на дати и имена.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30