Пиршество на звуци, багри и танци – "Лакме" на Делиб в Лиеж

Лятната ваканция не премина съвсем безоблачно за Кралската опера на Валония. На 7 юли в електрическото отделение избухва пожар, който веднага е сигнализиран от дежурния портиер. Пожарникарите бързо потушават пламъците и за щастие сцената и залата не са засегнати от огнената стихия - в тях проникват само пушек и сажди. Специализирана фирма чисти аудиторията в продължение на месец. Това наложи второто издание на конкурса за млади оперни диригенти в края на август да бъде преместено във Филхармоничната зала на Лиеж. Първа награда тази година спечели перуанецът Дайнер Тафур-Диас. Той ще бъде поканен да ръководи оперна постановка през сезона 2023/2024 г.


За щастие началото на новия сезон не беше застрашено и първото заглавие в афиша бе "Лакме" на Лео Делиб. Творбата се завърна на сцената в Лиеж след 28-годишно отсъствие. Операта не се поставя много често днес, тя споделя трудната съдба на заглавия, които се свързват само с един безспорен хит - брилянтната ария на звънчетата. След като изгледах премиерния спектакъл на 20 септември, не бих се съгласил, че стойността на творбата се изчерпва само с една ария.


Постановъчният екип включва италианския режисьор Давиде Гаратини Раймонди, сценографията е дело на Паоло Витале, а костюмите - на Джада Мази. В своята концепция Раймонди респектира автентичната атмосфера на операта и остава верен на оригиналната епоха - колониална Индия от XIX век. Първата картина на скрития дълбоко в гората индуистки храм е решена в жълто и оранжево - в тези багри рефлектира шафранът, един от символите на Индия. Във второ действие сме потопени в колоритната атмосфера на оживен градски площад с шумния ориенталски базар, последван от тържествения религиозен фестивал. На сцената оживяват различни багри, аромати, танци. Режисьорът пренася интригата в последното действие от изолирана горска колиба в оригинален английски бар – място, където двамата бегълци най-трудно ще бъдат намерени. Определящият цвят тук е зеленият, цветът на природата. Действието е много раздвижено според тенденциите на днешния оперен театър. Цялостно бе изпълнен и балетът от второ действие, поставен от хореографката Барбара Палумбо. В постановката на преден план е включен и образът на Ганди, който внимателно следи действието. Интересно е да се видят неговите реакции към събитията в колониална Индия. Над сцената често се изписват известни мисли на духовния водач на движението за независимост.


"Лакме" се счита за певческа опера, като успехът ѝ зависи най-вече от вокалните постижения на солистите. Според мен в Лиеж тези очаквания бяха само отчасти оправдани. В трудната, виртуозна партия на жрицата Лакме се изяви талантливата белгийка Жоди Девос. Сопраното притежава колоратурен глас, оцветен от топъл, красив, ясен тембър. Вокалната ѝ емисия е много лека и спонтанна. Бях най-силно впечатлен от меките, лирични кантилени, които Девос извая в последното действие – изящната приспивна песен и тъжната прощална ария. Бравурната техника на сопраното е солидна и тя се справи добре с прочутата Ария на звънчетата, с изключение на лекото колебание при финалния висок тон. В рамките на цялостен спектакъл този номер не е само възможност за демонстрация на  вокални фойерверки. Вълнуващият разказ за дъщерята на пария, която със своите звънчета спасява от дивите зверове бога Вишну, е тясно свързан и със съдбата на Лакме.


В другата главна роля – на британския офицер Джералд, се представи Филип Талбо. Французинът започна убедително с красиво поднесената ария от първо действие – това е един от бисерите на френския романтичен теноров репертоар. Във второ действие в гласа на певеца се усети видима умора и в края на спектакъла тонът на Талбо загуби своя блясък и красота. Стабилен вокално и авторитетен сценично бе баритонът Лионел Лоте като религиозния фанатик Нилаканта. При все, че партията има предимно суров характер, във втора картина героят изпълнява нежно лирично откровение към своята любима дъщеря Лакме. Лоте изпълни тази ария с много чувство. Баритонът Пиер Дойен бе тембрист и стилен Фредерик. С ярко сценично присъствие се запомни Сара Лаулан в ролята на гувернантката Мисис Бентсън.
Гласът на Марион Лебег, изпълняваща Малика, се сля чудесно с този на Девос в известния Дует на цветята.


Начело на оркестъра бе опитният диригент Фредерик Шаслен, който от дълги години се изявява по най-престижните световни сцени. Само във Виенската държавна опера французинът е ръководил повече от 250 представления. В Лиеж Шаслен осигури безупречен звуков и ритмичен баланс между певците и оркестъра. Наситената с източен колорит партитура прозвуча свежо и релефно.
Хорът на Операта в Лиеж също бе в отлична форма – от встъпителния, лиричен религиозен химн до раздвижената, масова сцена на индийския базар.