Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо се обезлюдяват българските села?

Янина Танева: България оглавява всички класации за най-бърза загуба на население

Централизираната държава няма бъдеще

| обновено на 17.10.22 в 15:58
Снимка: Нахит Догу

По последни данни от НСИ в края на 2021 година 592 села в страната са без население или са с едноцифрен брой жители, а в 1716 населени места жителите са под 100 души.

“България оглавява всички класации за най-бързо обезлюдяване, но за съжаление не видяхме функционална регионална политика в последните 30 години“, казва в ефира на “Нашият ден“ Янина Танева от “Фабрика за идеи“ и допълва:

“Още преди 1989 г. започна обезкървяване на селата, централизация и урбанизация. Всичко това води до днешната статистика. България е единствената държава, в която това, че живеете на село, прави легитимно и валидно това, че не можете да гласувате за собствена власт, въпреки че българското село винаги е имало самоуправление. Към днешна дата централизираната градска власт си улеснява живота, казвайки, че ако сте под 250 човека, не можете да гласувате“.


Какво гони хората?

“Много лоши избори на големите партии за местни хора. Причината е, че там няма много от нещата, които са ни гарантирани по конституция на всички български граждани. Ако сте българин, живеещ на село, реално сте втора категория, защото там нямате достъп до услуги, нямате достъп и до култура.

Има абсолютно асиметрия в публичното финансиране към перифериите. В нито една от програмите на партиите не видях добра програма за децентрализация. Докато сме с тази партийна система, нещата няма да се променят“, посочва още тя в интервю за БНР.

Младите....

“В селата има друга тенденция на хора, които могат да работят от разстояние и да отидат да живеят на място, което им носи по-голямо качество на живот. Тук обаче идва проблемът с образованието, който не е малък“, казва още Танева.

Чрез проекти...

“Съживяване на селата чрез творчески дейности е един от проектите, по който работи “Фабрика за идеи“, другият подобен проект е “Лаборатория “Право на култура“. Тези два микропроекта имат за цел да пробват на местно ниво всичко това, за което си говорим. В шест села в България, чрез проекти за съживяване на селата чрез творчески дейности, ще опитаме да приложим работната хипотеза, че възстановявайки пространства за култура, където могат да се срещнат поколения, интереси, които не зависят от партийно финансиране, можем да направим пространства в читалище, в стари училища. Да се създаде място, в което се провеждат творчески дейности“, разказва още Танева.

Танева е “оптимист за българските села“:

Централизираната държава няма бъдеще. В миналото България е била изключително децентрализирана, изключително селска. Добрите елементи на това са, че ние все още имаме знание за тези неща и до 90-те години хората са сторили къщи“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15