Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спас Иванов: Казват ни – винаги знайте чий е Крим

Снимка: БГНЕС

Какъв начин на "общуване" са кибератаките срещу институционални сайтове, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Спас Иванов, специалист по киберсигурност.

Кой кого и за какво предупреждава

"В Русия масирани атаки като тази, която се случи през миналия уикенд, не се случват без благословията на Кремъл и на ФСБ, тоест няма как това да стане случайно. По тази причина такива предупреждения имат винаги някакъв политически подтекст. На Русия ѝ харесва ние да стоим далеч от конфликта и да не се ангажираме с него, включително да не изпращаме оръжия на Украйна, и в крайна сметка да станем нейна най-вярна колония на Балканския полуостров, каквато безспорно някои политици демонстрират, че сме.

Атакуваха президентската институция, защото тя към момента е единствената работеща институция, правителството е негова функция, а парламента е в насипно състояние и никой не знае, дали ще произведе консенсус, или ще се окаже импотентно сборище на много хора с болни амбиции. Тоест казват ни – винаги знайте чий е Крим и че ние можем.

Русия поддържа киберармия от 1800-2000 души, без да броим троловете. Тролските ферми са нещо съвсем различно и никой не знае с точност колко хора работят там. Фабриката им е базирана в Санкт Петербург и оперира съвсем легално, и никога не е отричала връзките си с Кремъл. Но киберармията от активни хакери, които си сътрудничат с диктатора в Москва, те могат на практика да приземят и да заблудят обществото, в частта, в която то зависи от публични интернет услуги по някакъв начин – мобилни банкирания, мобилни оператори и т.н."

Главният прокурор и кибератаките

"Преди дни в репортаж на БНТ по повод новината, че и сайтът на прокуратурата е бил атакуван, Иван Гешев направи странна връзка – каза, че според него не било случайно, че тъкмо когато евроатлантически партии атакуват прокуратурата, заедно с това и руски хакери са я атакували. Това е прочит на ситуацията, който всъщност е изгоден само и единствено за Гешев. По някакъв начин той иска да покаже, че е жертва на някакъв вид конспирация, а не е виновен за половината от ситуациите, които имаме в момента в България.

Първо, прокуратурата не беше атакувана конкретно, а беше атакуван целият домейн "government.bg", между които е и прокуратурата, защото за нея отговарят същите сървъри, същите DNS услуги, и това, че нейният портал изчезна временно, е вторичен ефект. Но няма данни, че сайтът на прокуратурата е атакуван пряко. Тоест г-н Гешев тълкува събитията, както му е изгодно, в този случай внушава, че някой е против него."

Медийният закон в Труция и предоставяне на лични данни от социални мрежи

"Невъзможно е Фейсбук и останалите социални мрежи да "угодят" на искането на Ердоган и да предоставят на правителството му лични данни за потребителите си. По тази причина е много вероятно те да бъдат забранени в Турция. Което може би е и желаният от Ердоган резултат. Да ги забрани по подобие на Путин в Русия или както е в Китай? Самите платформи не са готови да предоставят такава информация, дори и да имат желание. Това означава да се дадат на турските служби безпрецедентен достъп до базата данни на платформите, така че службите да могат да ровят свободно в тях и да извличат каквато информация им е необходима. Такъв достъп не е даден на никого досега. Няма да бъде даден, още по-малко пък на Турция."


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00