Какъв начин на "общуване" са кибератаките срещу институционални сайтове, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Спас Иванов, специалист по киберсигурност.
Кой кого и за какво предупреждава
"В Русия масирани атаки като тази, която се случи през миналия уикенд, не се случват без благословията на Кремъл и на ФСБ, тоест няма как това да стане случайно. По тази причина такива предупреждения имат винаги някакъв политически подтекст. На Русия ѝ харесва ние да стоим далеч от конфликта и да не се ангажираме с него, включително да не изпращаме оръжия на Украйна, и в крайна сметка да станем нейна най-вярна колония на Балканския полуостров, каквато безспорно някои политици демонстрират, че сме.
Атакуваха президентската институция, защото тя към момента е единствената работеща институция, правителството е негова функция, а парламента е в насипно състояние и никой не знае, дали ще произведе консенсус, или ще се окаже импотентно сборище на много хора с болни амбиции. Тоест казват ни – винаги знайте чий е Крим и че ние можем.
Русия поддържа киберармия от 1800-2000 души, без да броим троловете. Тролските ферми са нещо съвсем различно и никой не знае с точност колко хора работят там. Фабриката им е базирана в Санкт Петербург и оперира съвсем легално, и никога не е отричала връзките си с Кремъл. Но киберармията от активни хакери, които си сътрудничат с диктатора в Москва, те могат на практика да приземят и да заблудят обществото, в частта, в която то зависи от публични интернет услуги по някакъв начин – мобилни банкирания, мобилни оператори и т.н."
Главният прокурор и кибератаките
"Преди дни в репортаж на БНТ по повод новината, че и сайтът на прокуратурата е бил атакуван, Иван Гешев направи странна връзка – каза, че според него не било случайно, че тъкмо когато евроатлантически партии атакуват прокуратурата, заедно с това и руски хакери са я атакували. Това е прочит на ситуацията, който всъщност е изгоден само и единствено за Гешев. По някакъв начин той иска да покаже, че е жертва на някакъв вид конспирация, а не е виновен за половината от ситуациите, които имаме в момента в България.
Първо, прокуратурата не беше атакувана конкретно, а беше атакуван целият домейн "government.bg", между които е и прокуратурата, защото за нея отговарят същите сървъри, същите DNS услуги, и това, че нейният портал изчезна временно, е вторичен ефект. Но няма данни, че сайтът на прокуратурата е атакуван пряко. Тоест г-н Гешев тълкува събитията, както му е изгодно, в този случай внушава, че някой е против него."
Медийният закон в Труция и предоставяне на лични данни от социални мрежи
"Невъзможно е Фейсбук и останалите социални мрежи да "угодят" на искането на Ердоган и да предоставят на правителството му лични данни за потребителите си. По тази причина е много вероятно те да бъдат забранени в Турция. Което може би е и желаният от Ердоган резултат. Да ги забрани по подобие на Путин в Русия или както е в Китай? Самите платформи не са готови да предоставят такава информация, дори и да имат желание. Това означава да се дадат на турските служби безпрецедентен достъп до базата данни на платформите, така че службите да могат да ровят свободно в тях и да извличат каквато информация им е необходима. Такъв достъп не е даден на никого досега. Няма да бъде даден, още по-малко пък на Турция."
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg