Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спас Иванов: Казват ни – винаги знайте чий е Крим

Снимка: БГНЕС

Какъв начин на "общуване" са кибератаките срещу институционални сайтове, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Спас Иванов, специалист по киберсигурност.

Кой кого и за какво предупреждава

"В Русия масирани атаки като тази, която се случи през миналия уикенд, не се случват без благословията на Кремъл и на ФСБ, тоест няма как това да стане случайно. По тази причина такива предупреждения имат винаги някакъв политически подтекст. На Русия ѝ харесва ние да стоим далеч от конфликта и да не се ангажираме с него, включително да не изпращаме оръжия на Украйна, и в крайна сметка да станем нейна най-вярна колония на Балканския полуостров, каквато безспорно някои политици демонстрират, че сме.

Атакуваха президентската институция, защото тя към момента е единствената работеща институция, правителството е негова функция, а парламента е в насипно състояние и никой не знае, дали ще произведе консенсус, или ще се окаже импотентно сборище на много хора с болни амбиции. Тоест казват ни – винаги знайте чий е Крим и че ние можем.

Русия поддържа киберармия от 1800-2000 души, без да броим троловете. Тролските ферми са нещо съвсем различно и никой не знае с точност колко хора работят там. Фабриката им е базирана в Санкт Петербург и оперира съвсем легално, и никога не е отричала връзките си с Кремъл. Но киберармията от активни хакери, които си сътрудничат с диктатора в Москва, те могат на практика да приземят и да заблудят обществото, в частта, в която то зависи от публични интернет услуги по някакъв начин – мобилни банкирания, мобилни оператори и т.н."

Главният прокурор и кибератаките

"Преди дни в репортаж на БНТ по повод новината, че и сайтът на прокуратурата е бил атакуван, Иван Гешев направи странна връзка – каза, че според него не било случайно, че тъкмо когато евроатлантически партии атакуват прокуратурата, заедно с това и руски хакери са я атакували. Това е прочит на ситуацията, който всъщност е изгоден само и единствено за Гешев. По някакъв начин той иска да покаже, че е жертва на някакъв вид конспирация, а не е виновен за половината от ситуациите, които имаме в момента в България.

Първо, прокуратурата не беше атакувана конкретно, а беше атакуван целият домейн "government.bg", между които е и прокуратурата, защото за нея отговарят същите сървъри, същите DNS услуги, и това, че нейният портал изчезна временно, е вторичен ефект. Но няма данни, че сайтът на прокуратурата е атакуван пряко. Тоест г-н Гешев тълкува събитията, както му е изгодно, в този случай внушава, че някой е против него."

Медийният закон в Труция и предоставяне на лични данни от социални мрежи

"Невъзможно е Фейсбук и останалите социални мрежи да "угодят" на искането на Ердоган и да предоставят на правителството му лични данни за потребителите си. По тази причина е много вероятно те да бъдат забранени в Турция. Което може би е и желаният от Ердоган резултат. Да ги забрани по подобие на Путин в Русия или както е в Китай? Самите платформи не са готови да предоставят такава информация, дори и да имат желание. Това означава да се дадат на турските служби безпрецедентен достъп до базата данни на платформите, така че службите да могат да ровят свободно в тях и да извличат каквато информация им е необходима. Такъв достъп не е даден на никого досега. Няма да бъде даден, още по-малко пък на Турция."


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Интелектът – бихме ли го преотстъпили на машината?

Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии?  По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..

публикувано на 10.02.25 в 18:05

Проблеми и възможности на българските пчелари

На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед. В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските..

публикувано на 10.02.25 в 10:04

Cupffee – ядливите биоразградими чаши за топли и студени напитки

Зелените новатори на България: Срещаме ви с Иван Бондоков от Cupffee – ядливи биоразградими чаши за топли и студени напитки .  Чашите на Cupffee са създадени от изцяло натурални съставки, без ГМО, изкуствени оцветители, подсладители или консерванти. Издържат минимум 45 минути, без да променят структурата си, дори при напитки от 85 градуса. Това е..

публикувано на 10.02.25 в 09:25
Димитър Панайотов (вляво) и Александър Николов

"Ден" и новият вид журналистика на Димитър и Александър

Димитър Панайотов (журналист) и Александър Николов (фотожурналист) разказват в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за новата медия за независима мултимедийна журналистика "Ден" , която са създали. Началото Александър и Димитър разказват как преди повече от осем години започват първия си документален проект "Последният дар на човека" ,..

публикувано на 10.02.25 в 09:10
Египетски лешояд

Инициативата "По песента ще ги познаете" – среща на незрящите хора с птиците

За инициативата "По песента ще ги познаете" или как незрящи хора се срещат с птиците разказва в "Нашият ден" Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Целта на БДЗП е да приобщи различни групи от хора към дивата природа в България , за да осъзнаят колко ценно е биоразнообразието. Природата трябва да е..

публикувано на 10.02.25 в 09:04