Какво иска да постигне турският президент Ердоган с новия Закон за медиите – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Тайфур Хюсеин, журналист от "Obzornews.bg"
"Всичко това, което се случва през последните години в Турция, вече придобива законова рамка. Много от опозиционните турски журналисти все още са в турските затвори. Една част от тях избягаха в чужбина. Това се случваше без закон, но ето че вече имаме и закон, насочен най-вече към социалните медии – болезнената рана на Ердоган, която той така и не можа да постави под контрол. Защото традиционните медии са под тотален контрол на управляващите. Социалните медии се използват основно най-вече от колегите, които са извън границите на Турция и вече имаме колеги в Германия, Швеция, дори в САЩ, които са нападнати и бити от турските специални служби буквално на улицата в държавите, в които живеят. И тези побои се представят като голям успех за турските служби в самата Турция, и като се тиражират в медиите на Ердоган, които публикуват снимки от тези побои. Няма да ме изненада "дългата ръка" на Ердоган да достигне и до нас тук, в България и може той да не се ограничи само до тролски атаки в профилите ни в социалните мрежи."
Кои са забранените теми в Турция
"Тъй като в средата на 2023 година предстоят парламентарни избори, които за Ердоган са задължителни да бъдат спечелени, за да може всичко да продължи, както си е досега, т.е. той се дразни, на първо място, ако някой коментира какво се е случило по време на опита за преврат 2016 година. Как е възможно лично президентът Ердоган никога да не е давал показания, защо нямаше задържани негови министри, както и нито един опозиционен лидер. Защо комуникационните канали тогава бяха блокирани. Все още не е ясно какво се е случило тогава.
Други въпроси, свързани с корупционни скандали, са, как е възможно депутати от управляващата партия, които са от по-бедните райони на страната, да имат имущества, които се равняват на милиони долари. Как е възможно Турция, откак Ердоган е на власт, да се е превърнала в пресечна точка на различни контрабанди. Това са част от темите, които в никакъв случай не бива да бъдат повдигани от журналисти, според Ердоган. Както и въпросите, свързани търговията на оръжие сега, по време на войната в Украйна – как е възможно, от една страна, да си в близки отношения с Путин, а от друга, да търгуваш и предоставяш турски дронове на Украйна. Да не забравяме, че въпросните дронове се произвеждат от по-малкия зет на Ердоган, който получи изключителна подкрепа от целия държавен апарат и цялата тази система работи за неговия имидж, а индиректно за имиджа на Ердоган. Заради всичко това, което се случва, не трябва да ни дава повод да си мислим, че опозицията с лека ръка ще спечели изборите в Турция."
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg