Част от същината на киноиндустрията несъмнено се крие и в нейната техническа възпроизводимост. В днешната дигитална ера са налице различни дистрибуционни канали за разпространение на филми – кинопоказ, телевизионно излъчване, платформено и фестивално излъчване. Дори YouTube се явява конкурентно пространство за аудиовизуален показ. Това от своя страна налага нови правила за гледане на кино, защото когато средата се променя, променят се и навиците ни като зрители.
Киното, както и фестивалите, все повече се възприемат като съдържание. Какво обаче се случва с преживяването кино, когато говорим за неговата хибридност на разпространение и показ, и могат ли киносалоните и стрийминг платформите, като едни от най-важните звена в съвременната киноиндустрия, наистина да заработят заедно, за да дообогатят киноизживяването?
Този въпрос беше във фокуса на една от дискусиите, провела се в рамките на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Той стана и тема в "Кино с думи".
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров и съоснователят на стрийминг платформата gledam.bg Николай Стоичков дискутираха настоящата среда на създаване, разпространение и показ на киното.
"Наистина живеем в свят, в който освен цялата дигитална революция, която се случва около нас, все пак живяхме и в години на пандемия. Тогава киносалоните бяха затворени в голямата си част. Време е обаче зрителите да се върнат към киното. Първият начин за това са фестивалите, тъй като това е мястото, където се срещат идеи, автори и зрители и където хората могат да общуват помежду си и да обсъждат нови проекти. Второто място, където може да се случи това бързо връщане на зрителите към съдържание, е онлайн средата", каза Петър Тодоров, като подчерта, че именно това е причината "Златна роза" за първи път да има и онлайн излъчване в стрийминг платформата gledam.bg.
Според Николай Стоичков винаги е имало време, в което е било необходимо аудиторията да възприеме новото в киното и да започне да борави с него. Ако преди години този процес се е отнасял към звука или пък цвета в киното, днес той е насочен към стрийминг платформите.
"Това със сигурност ще се случи, киносалоните и стрийминг платформите ще бъдат равностойни. Затова си мисля, че по-скоро темата в случая не е стрийминг платформи срещу кино, а кино и стриймиг платформи, които да работят заедно и да дадат шанс на повече хора да гледат филми", обясни Стоичков.
Двамата се обединиха около мнението, че киносалните няма да отстъпят своето място в света на седмото изкуство, но вече са нужни повече усилия за привличането на публиката. Рекламата на филмите трябва да започне още на база идея, хибридната им премиера също. Съпътстващите я събития и срещи с екипа на филмовата продукция са един добър пример за работа в тази посока, но най-голям приоритет трябва да е качеството на съдържанието. То трябва да е конкурентноспособно на това, което предлагат големите стрийминг платформи, а създателите му трябва да са наясно към каква публика всъщност е насочено.
Радослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, водещ специалист по съвременни аудиовизуални технологии, също взе участие в дискусията за живота на киното в дигиталната ера. Той е на мнение, че подходящ начин за привличане и задържане на зрителското внимание днес се явяват архивните кадри, независимо дали са игрални, документални или анимационни.
Дискусията стигна етапа, в който се обсъди и самото приобщаване на публиката към киното, което – както каза д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ в НАТФИЗ и също участник в дискусията – е тежка задача.
И кинокритикът проф. Божидар Манов даде ценни съвети в това отношение. Според него създаването на мащабна стрийминг платформа за българско кино, каквато gledam.bg има стремежа да бъде, е една от важните линии, по които общността и заинтересованите от кино трябва да работят. Другата е изграждането на миниплекси, в които киното да среща своята публика и да ѝ предлага място за филми и разговори.
Алтернативните пространства за кино и тяхната значимост бяха една от подтемите в дискусията, която можете да чуете в звуковия файл. Както и въпросът за разликата в качеството, възприемането и оценяването на филмите, произведени от стрийминг платформите, които често са на ниво, трудно различимо от това на останалите продукции, предназначени за кинопоказ.
Снимка – Pixabay, Емилиян Ялъмов
Днес (10 февруари) варненската галерия "Папийон" открива 15-та си Годишна сборна бижутерска изложба под мотото "Полифония" . 47 автори от цялата страна представят до 12 март най-новите си търсения в областта на ювелирното изкуство. Участниците са както утвърдени дизайнери, така и млади творци, които гостуват за пръв път в пространството на..
Младата писателка от Видин, Виктория Топалска , представя новата си книга "По(д)правки" в Монтана . Срещата с авторката е тази вечер в Регионална библиотека "Гео Милев". Сборникът съдържа разкази, вдъхновени от живота. Част от тях са хумористични и разглеждат теми като майчинството, работата и семейните отношения. През 2022 година..
Всеки е слаб пред тази магия. Някои я описват като свобода, други като любов и удоволствие за сетивата, а трети като цялото им същество. Факт е, че тя винаги е била неизменна част от живота на хората, като всичко започва от звука. Звука, който се крие в ежедневието, в заобикалящата ни среда и в природата. От там тръгва всичко. Там ни потапя и..
Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..
Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg