Част от същината на киноиндустрията несъмнено се крие и в нейната техническа възпроизводимост. В днешната дигитална ера са налице различни дистрибуционни канали за разпространение на филми – кинопоказ, телевизионно излъчване, платформено и фестивално излъчване. Дори YouTube се явява конкурентно пространство за аудиовизуален показ. Това от своя страна налага нови правила за гледане на кино, защото когато средата се променя, променят се и навиците ни като зрители.
Киното, както и фестивалите, все повече се възприемат като съдържание. Какво обаче се случва с преживяването кино, когато говорим за неговата хибридност на разпространение и показ, и могат ли киносалоните и стрийминг платформите, като едни от най-важните звена в съвременната киноиндустрия, наистина да заработят заедно, за да дообогатят киноизживяването?
Този въпрос беше във фокуса на една от дискусиите, провела се в рамките на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Той стана и тема в "Кино с думи".
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров и съоснователят на стрийминг платформата gledam.bg Николай Стоичков дискутираха настоящата среда на създаване, разпространение и показ на киното.
"Наистина живеем в свят, в който освен цялата дигитална революция, която се случва около нас, все пак живяхме и в години на пандемия. Тогава киносалоните бяха затворени в голямата си част. Време е обаче зрителите да се върнат към киното. Първият начин за това са фестивалите, тъй като това е мястото, където се срещат идеи, автори и зрители и където хората могат да общуват помежду си и да обсъждат нови проекти. Второто място, където може да се случи това бързо връщане на зрителите към съдържание, е онлайн средата", каза Петър Тодоров, като подчерта, че именно това е причината "Златна роза" за първи път да има и онлайн излъчване в стрийминг платформата gledam.bg.
Според Николай Стоичков винаги е имало време, в което е било необходимо аудиторията да възприеме новото в киното и да започне да борави с него. Ако преди години този процес се е отнасял към звука или пък цвета в киното, днес той е насочен към стрийминг платформите.
"Това със сигурност ще се случи, киносалоните и стрийминг платформите ще бъдат равностойни. Затова си мисля, че по-скоро темата в случая не е стрийминг платформи срещу кино, а кино и стриймиг платформи, които да работят заедно и да дадат шанс на повече хора да гледат филми", обясни Стоичков.
Двамата се обединиха около мнението, че киносалните няма да отстъпят своето място в света на седмото изкуство, но вече са нужни повече усилия за привличането на публиката. Рекламата на филмите трябва да започне още на база идея, хибридната им премиера също. Съпътстващите я събития и срещи с екипа на филмовата продукция са един добър пример за работа в тази посока, но най-голям приоритет трябва да е качеството на съдържанието. То трябва да е конкурентноспособно на това, което предлагат големите стрийминг платформи, а създателите му трябва да са наясно към каква публика всъщност е насочено.
Радослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, водещ специалист по съвременни аудиовизуални технологии, също взе участие в дискусията за живота на киното в дигиталната ера. Той е на мнение, че подходящ начин за привличане и задържане на зрителското внимание днес се явяват архивните кадри, независимо дали са игрални, документални или анимационни.
Дискусията стигна етапа, в който се обсъди и самото приобщаване на публиката към киното, което – както каза д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ в НАТФИЗ и също участник в дискусията – е тежка задача.
И кинокритикът проф. Божидар Манов даде ценни съвети в това отношение. Според него създаването на мащабна стрийминг платформа за българско кино, каквато gledam.bg има стремежа да бъде, е една от важните линии, по които общността и заинтересованите от кино трябва да работят. Другата е изграждането на миниплекси, в които киното да среща своята публика и да ѝ предлага място за филми и разговори.
Алтернативните пространства за кино и тяхната значимост бяха една от подтемите в дискусията, която можете да чуете в звуковия файл. Както и въпросът за разликата в качеството, възприемането и оценяването на филмите, произведени от стрийминг платформите, които често са на ниво, трудно различимо от това на останалите продукции, предназначени за кинопоказ.
Снимка – Pixabay, Емилиян Ялъмов
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg