Когато плуваш в море от хора и числа и все така по детски успяваш да се възторгваш от живота, да му се радваш – на него и на успехите на другите, идва момент, в който се чувстваш длъжен да отдадеш значимото на срещите в живота си и на хората, които по един или друг начин са допринесли за твоето Аз. Така и се стига до етапа, в който пишеш книга, монографична автобиографична. С тези думи проф. Емил Станев определя труда си "Море от хора и числа".
"Писането много помага човек да изясни себе си и мислите си", казва той. А неговите мисли правят всевъзможни завои – от метеорологията към физиката на океана, от биогеохимията към изкуствения интелект, от действителността на една държава към богатството на света, от един прецедент към друг, всичко само за да развива себе си и да не спира да си задава въпроси за науката и света, който тепърва ще се усъвършенства.
"Море от хора и числа" документира произхода и родовата памет на проф. Станев, пътя му в науката и постиженията му, които са най-живото доказателство, че той е "човек, който обича да прави", срещите и съвместната му дейност с над 300 известни български и чуждестранни исторически личности, общественици и учени от различни страни. Книгата му проследява и двайсетгодишния му шпагат между България и Германия, който от своя страна показва, че световноизвестният специалист по океанология не се отказва от възгледите и стремежите си.
Според проф. Емил Станев, който освен експерт от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е и немски преподавател, между учените и хората на изкуството има нещо общо, и то се крие в това, че всички те търсят атомите на красивото.
"Ако човек няма възторг, той не може да се занимава с наука и изкуство. Те са много различни неща – науката и изкуството, но в основата на всяко от тях лежи креативността. По различен начин, разбира се. На мен обаче ми е много жал понякога за хора, които виждат нещо, на което аз се радвам, а за тях то е безинтересно. Може би защото те не си задават въпроси, не знам", казва още проф. Станев.
Той е на мнение, че възторгът в науката идва от работата на учените, които винаги трябва да търсят нови полета за развитие и да се стремят да бъдат първи. Науката е международна, а не локална, затова и светът е отворен за всеки, който иска да направи завой към него, какъвто пример дава и самият проф. Емил Станев.
"Нашата наука – казва ученият за океанографията – е много важна за това, защото тя е в основата на всякакви практически действия в океана: корабоплаване, риболовство, аварийни мероприятия, търсене на нефт и газ, вятърни платформи."
В този свят от числа и формули обаче място намира и човекът:
"Числата идват от човека, но в последно време те започват да играят самостоятелно. Понякога ние ставаме много зависими от този виртуален свят", добавя професорът. "Живеем в информационно общество, но си спомнете какво е станало по време на откриването на печатните книги – никой не е предполагал, че откритието на Гутенберг ще катализира преминаването от феодализъм в капитализъм. И може би днес числата или информационното общество правят нещо такова, което ние не знаем как точно ще еволюира за в бъдеще. Това е много жизнен въпрос за всички, не само за хората, които се занимават с океан."
Специалистът по океанология е на мнение, че в този свят на непрестанни изменения и цифровизация е много важно всичко, което правим, да спомогне живият океан да остане такъв, какъвто го познаваме, а не да се радваме на виртуалната среда, която си създаваме. Той апелира към това да не забравяме ролята на учените, защото тя ще бъде все по-голяма в света, който идва. А образованието и учеността не трябва да спират да се развиват, особено у нас.
Още за морето от хора и числа, за креативността и стремежа към върховете на науката, за срещите с хората, които променят погледа ни към света и за всичко останало, което радва душата на проф. Емил Станев, можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – УИ "Св. Кл. Охридски"
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg