Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Емил Станев и неговото "Море от хора и числа"

Когато плуваш в море от хора и числа и все така по детски успяваш да се възторгваш от живота, да му се радваш – на него и на успехите на другите, идва момент, в който се чувстваш длъжен да отдадеш значимото на срещите в живота си и на хората, които по един или друг начин са допринесли за твоето Аз. Така и се стига до етапа, в който пишеш книга, монографична автобиографична. С тези думи проф. Емил Станев определя труда си "Море от хора и числа".

"Писането много помага човек да изясни себе си и мислите си", казва той. А неговите мисли правят всевъзможни завои – от метеорологията към физиката на океана, от биогеохимията към изкуствения интелект, от действителността на една държава към богатството на света, от един прецедент към друг, всичко само за да развива себе си и да не спира да си задава въпроси за науката и света, който тепърва ще се усъвършенства.

"Море от хора и числа" документира произхода и родовата памет на проф. Станев, пътя му в науката и постиженията му, които са най-живото доказателство, че той е "човек, който обича да прави", срещите и съвместната му дейност с над 300 известни български и чуждестранни исторически личности, общественици и учени от различни страни. Книгата му проследява и двайсетгодишния му шпагат между България и Германия, който от своя страна показва, че световноизвестният специалист по океанология не се отказва от възгледите и стремежите си.

Според проф. Емил Станев, който освен експерт от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е и немски преподавател, между учените и хората на изкуството има нещо общо, и то се крие в това, че всички те търсят атомите на красивото.

"Ако човек няма възторг, той не може да се занимава с наука и изкуство. Те са много различни неща – науката и изкуството, но в основата на всяко от тях лежи креативността. По различен начин, разбира се. На мен обаче ми е много жал понякога за хора, които виждат нещо, на което аз се радвам, а за тях то е безинтересно. Може би защото те не си задават въпроси, не знам", казва още проф. Станев.

Той е на мнение, че възторгът в науката идва от работата на учените, които винаги трябва да търсят нови полета за развитие и да се стремят да бъдат първи. Науката е международна, а не локална, затова и светът е отворен за всеки, който иска да направи завой към него, какъвто пример дава и самият проф. Емил Станев.

"Нашата наука – казва ученият за океанографията – е много важна за това, защото тя е в основата на всякакви практически действия в океана: корабоплаване, риболовство, аварийни мероприятия, търсене на нефт и газ, вятърни платформи."

В този свят от числа и формули обаче място намира и човекът:

"Числата идват от човека, но в последно време те започват да играят самостоятелно. Понякога ние ставаме много зависими от този виртуален свят", добавя професорът. "Живеем в информационно общество, но си спомнете какво е станало по време на откриването на печатните книги – никой не е предполагал, че откритието на Гутенберг ще катализира преминаването от феодализъм в капитализъм. И може би днес числата или информационното общество правят нещо такова, което ние не знаем как точно ще еволюира за в бъдеще. Това е много жизнен въпрос за всички, не само за хората, които се занимават с океан."

Специалистът по океанология е на мнение, че в този свят на непрестанни изменения и цифровизация е много важно всичко, което правим, да спомогне живият океан да остане такъв, какъвто го познаваме, а не да се радваме на виртуалната среда, която си създаваме. Той апелира към това да не забравяме ролята на учените, защото тя ще бъде все по-голяма в света, който идва. А образованието и учеността не трябва да спират да се развиват, особено у нас.

Още за морето от хора и числа, за креативността и стремежа към върховете на науката, за срещите с хората, които променят погледа ни към света и за всичко останало, което радва душата на проф. Емил Станев, можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – УИ "Св. Кл. Охридски"

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иля, ветеран от Мариупол: За да ни дадат закуска, трябваше да пеем химна на Русия

Иля е сред защитниците на Мариупол. Когато попада в плен, все още не е навършил двадесет години. Срещнах го в Киев, докато бях в Украйна през август тази година. Иля посещава хъба "YOUkraine", в който се опитват да помогнат на ветераните да преодолеят преживяното в плен, а то е наистина кошмар, който трудно можем да си представим. Разказът на Иля за..

публикувано на 20.09.24 в 18:05

Андрей Петсяк: Докато воюваш, място за паника няма

Преди войната от 2022 година Андрей Петцяк е лекар физиотерапевт. След нахлуването на Русия в Украйна той се записва като доброволец в морската пехота на украинската армия и е военен лекар по време на сраженията в делтата на р. Днепър при Херсон. С него се видяхме в Лвов през август 2024 г. при посещението ни в Украйна.. На английско-украински,..

публикувано на 20.09.24 в 16:45

Маргарита Шурупова: Законопроектът на "Възраждане" е бомба със закъснител

Какви са приликите и разликите между Закона за чуждестранните агенти в Русия, САЩ и проектозакона на ПП "Възраждане", провери и коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" руската журналистка Маргарита Шурупова . "Много ми е забавно, като слушам мнението на ПП "Възраждане", че техният проектозакон не прилича на руския. Всъщност това..

публикувано на 20.09.24 в 16:00
Анелия Торошанова и адв. Елка Пороминска

"Съвети на адвоката" с адв. Елка Пороминска

Адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията на жените-адвокати и консултант на предаването "Законът и Темида", съветва наш слушател. Към предаването е отправен следният въпрос: Как може да се установи трудов стаж, придобит преди приемането на новите разпоредби на сега действащия Кодекс за социално осигуряване, ако са изгубени..

публикувано на 20.09.24 в 12:36

Паметта за 8 септември, или как започна съветската окупация?

През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в..

публикувано на 20.09.24 в 12:24