Да будиш Тутанкамон или тръпката да възстановяваш културно-историческо наследство

За вярата няма граници

публикувано на 28.10.22 в 12:50

Снимка: @FB

Строителният предприемач от Несебър, който от години се занимава с реставриране и строеж на православни храмове не само в региона, но и в страната Турхут Исмаил разказва в "Нашият ден“, че онова, което прави, не е нито за да бъде популярен, нито за да го номинират или награждават. Определя себе си като обикновен български гражданин, влюбен в родното си село Искра. До този момент Турхут е възстановил построил 13 църкви и храмове.

"Важното е човек да има хъс, постоянство, комбинативност и предприемчивост“, твърди Турхут Исмаил.

В момента реставрира една каменна къща по стара технология в село Искра. Болката му е, че малкият и средният бизнес в България се бори ежедневно излишната и дублиращата се бюрокрация. Приема екипа, с който работи, като част от семейство си.

Преди 11 години Турхут Исмаил е поканен от свои приятели да се включи в изграждането на нов храм в село Дъбовица в Котленския балкан. Разказва, че бързо разбрал, че не се касае за обикновено строителство. Приел обаче предизвикателството и се включил в изграждането на храма.

"Особено да правиш храм по стара технология, когато строителството е по съвсем нови стандарти, е доста по-сложно. Реставрацията е още по-сложно нещо. Там имаш чувството, че събуждаш Тутанкамон. Нещо грохнало, умряло отдавна. И де факто да го върнеш към нов живот, там не знам дали съм строител, лекар ли съм, генен инженер ли съм“, казва Турхут Исмаил.

Кметът на родното му село Искра му отправя предизвикателство – да възстанови рушащата се църква, построена през далечната 1882 година от Уста Генчо – български строител от Тревненската художествена школа. По време на реставрацията се запознава с покойния вече проф. д-р Божидар Димитров. Именно професорът запалва искрата и Турхут Исмаил започва да се занимава с възстановяване на културно-историческо наследство.

До този момент строителният предприемач е направил три паметника на проф. Божидар Димитров. Първият е в село Искра, а до бюста на великия историк е издигнат един 9-метров пилон с българското знаме. Вторият е в Созопол. А третият, който подготвя в момента и за който бюстът вече е готов, е за Ново Село в област Струмица, Северна Македония – във военното гробище, където е разпръснат прахът на професора. Когато започва войната в Украйна, Турхут Исмаил решава да дари средствата, събрани за паметник, на областната управа в Бургас за украинските бежанци.

Самият Турхут Исмаил два пъти се оказва бежанец в собствения си живот и споделя, че "през 1989 г. по политически причини бях бежанец в Турция. През 2000 г. по икономически причини – имигрант в Испания. Родината започва да ти липсва, когато я загубиш и да знаеш, че не можеш да се върнеш“.

През 2022 г., на 24 май Турхут Исмаил дарява на Желязната църква в Истанбул платно от животинска кожа, с изписани на него буквите от кирилицата и глаголицата. Платното е уникално, изработено от телешка кожа по технология отпреди 13 века, а причината да бъде дарено на Желязната църква е, че "Св. Стефан" е избрана като една от светините на Българското Възраждане.

"Щастлив съм, защото аз нямам нито един работен ден, защото аз се занимавам с това, което ми е като хоби“, допълва строителният предприемач.

Посланието

За да има България, трябва да има българи. Нека да се правят и да се гледат деца, отколкото да гледат домашни любимци.

Целия разговор с Турхут Исмаил можете да чуете в звуковия файл.