"Сватбата на Фигаро" от Моцарт, спектакъл на Опера Гарние - Париж

Тази събота в музикалната вечер на програма "Христо Ботев" (29 октомври от 20 часа) ще прозвучи "Сватбата на Фигаро" от Моцарт – спектакъл на Опера Гарние, състоял се в Париж на 3 февруари 2022 година. Това е една от многото постановки на Парижката опера, която беше сериозно засегната от пандемията с неколкократно отменени представления и многобройни промени в състава. Преди представлението на 3 февруари на публиката е съобщено, че много изпълнители са били заменени в последния момент, а на някои от солистите се налага да пеят с маски. Изпълнението е на солисти, хора и оркестъра на Парижката Опера Гарние с диригент музикалния директор на оперния театър Густаво Дудамел.

В ролите са:
• Граф Алмавива – Кристофър Молтман
• Графиня Розина – Мария Бенгтсон
• Сузана, камериерка на графинята – Инг Фан
• Фигаро, камериер на графа – Лука Пизарони
• Керубино, паж – Леа Дезандре
• Бартоло, доктор и адвокат – Джеймс Кресуел
• Марчелина, икономка в двореца на графа – Доротея Рьошман
• Базилио, учител по музика – Грегъри Бонфалти
• Курцио, съдия – Кристоф Мортан
• Антонио, градинар – Матю Лекроар
• Барбарина, негова дъщера – Ксения Прошина

През 1775 знаменитият френски писател, драматург и публицист Пиер дьо Бомарше завършва "Севилския бръснар" – първата част от трилогията, чиито главен герой е Фигаро. Втората пиеса от трилогията, "Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро", завършва през 1784, а през 1792 написва и последната със заглавие "Виновната майка, или Вторият Тартюф". Заради сюжета, осмиващ аристокрацията и предвещаващ Френската революция, пиесите са забранени във Франция и Австрия. След като това не пречи на тяхното бързо разпространение, крал Луи XVI отново допуска спектаклите на своята територия, които последователно са играни над 100 пъти.

Само пет години след написването и една година след премиерата на комедията "Сватбата на Фигаро" през 1784, Моцарт предлага на Лоренцо да Понте да преработи пиесата в оперно либрето. Да Понте прегръща идеята на композитора дотолкова, че се заема сам да издейства разрешение за постановката на операта. Либретистът казва: "Бях принуден да съкратя шестнайсетте оригинални персонажа до единайсет, двама от които могат да бъдат изиграни от един актьор, и да пропусна, освен едно цяло действие, и много въздействащи сцени. Въпреки цялото усърдие и старание обаче операта няма да бъде една от най-кратките. Нашето оправдание ще бъде разнообразието на развитието на тази драма, стремежът ни да нарисуваме вярно разнообразните страсти, които се разпалват, и да предложим един нов вид спектакъл."

Въпреки съкращенията, нанесени в сюжета, лайтмотивът за превъзходството на човека от третото съсловие над аристокрацията все пак бива запазен. Операта е завършена за по-малко от пет месеца и поставена на 1 май 1786 в Бургтеатър във Виена. Премиерата преминава без особен успех, въпреки че Моцарт свири на клавесина в първите два от деветте спектакъла. Заслуженото си признание творбата получава едва през декември в любимата на Моцарт Прага.

Сред отзивите за спектакъла е рецензия на Стефан Лелиевр за онлайн медията Bachtrack, че: "След "Турандот" това е втората и последна оперна постановка на Дудамел в Парижката опера за сезон 2021-2022: само две постановки, но те дават отлична представа за качествата на диригента и неговата гъвкавост, тъй като Дудамел се изправя срещу блясъка на оркестъра на Пучини и изтънчеността на Моцартовото творчество със същия талант и ефективност. Преди всичко оценявам таланта на Дудамел да свързва страниците по такъв начин, че да установи красива приемственост в музикалния дискурс, без никога да създава впечатление за съпоставяне на номера, като дадена страница не просто се появява след друга, а заради това, което я е предшествало; истински театрален диригент!"

Критикът Маурисио Вийа от Opera Wire пише: "Фигаро е една от характерните роли на италианския бас-баритон Лука Пизарони. Неговата дикция, умението му да фразира, да използва динамиката и да пее речитативите съвсем органично и без усилие са хипнотизиращи. Тембърът му е топъл и окръглен, а вибратото му е балансирано през цялото време.

Китайското сопрано Инг Фан в ролята на Сузана има лиричен глас и изумителна проекция, която прави гласа ѝ ярък и звънлив. Гласът на Фан се носеше с лекота: мощен и сладък едновременно. Тя доказа, че има силен среден регистър, като същевременно запазва лекото звучене. Стилът ѝ беше перфектен, а образът ѝ - силен и решителен.
Германското сопрано Доротея Рьошман беше истински дар в кратката, поддържаща роля на Марчелина. През кариерата си тя е изпълнявала както партията на Сузана, така и тази на графинята и следователно тази опера не ѝ е чужда. Рьошман успя да покаже мощния си лиричен звук и силно сценично присъствие.

Британският баритон Кристофър Молтман в ролята на похотливия граф Алмавива притежава лиричен, ярък тембър, напълно равностоен в целия му диапазон, и не показа проблеми с тази централна роля. Той представи един елегантен, съблазнителен граф.

Шведското сопрано Мария Бенгтсон като графинята имаше предизвикателството да започне изпълнението си с лиричната и меланхолична ария "Porgi, amor", където показа своите експанзивни legato линии, пълния си контрол върху динамиката и чистата атака на тоновете. Интерпретацията ѝ на арията от трето действие, "Dove sono", беше трогателна и сантиментална."

А Стефан Лелиевр пише за Bachtrack още: "Леа Дезандре се утвърждава като един от най-добрите интерпретатори на Керубино в момента: каква деликатност, каква изтънченост, каква чувственост в певческата линия! Към това се прибавя и най-вече сценична лекота, която я прави напълно убедителен тийнейджър. А Барбарина на Ксения Прошина, едно от най-обещаващите попълнения на Академията на Опера Гарние, беше стилна и изискана."

В минутите до полунощ почитателите на музиката на Волфганг Амадеус Моцарт ще имат възможност да проследят още един великолепен запис, този път от Роял Албърт хол. На 7 август се е състоял вторият от трите концерта на норвежкия пианист Лейф Уве Андснес и камерния оркестър "Малер" като част от програмата на фестивала BBC Proms през 2022. В своя съвместен проект "Импулсът Моцарт 1785/86" те изследват един от най-креативните и основополагащи периоди в кариерата на композитора. Ще прозвучи Масонска траурна музика, Концерт за пиано №24 в до минор, както и втора и трета част, Andante и Finalе, от Симфония №38 в Ре мажор "Пражка".

Снимки: Vincent Pontet/OnP