Китното и героично село Белимел

Белимел се намира на брега на река Огоста, на 23 км. от град Монтана по посока на общинския си център град Чипровци и в него живеят около 200 жители.

Предполага се, че селището е възникнало през 9-11 век. Съществуват и две различни становища за произхода на името Бели мел – според едното то означава "бял сипей" (натрошена скала) или от "мел" (креда), "бял тебешир". В османските регистри селото фигурира като Белмен или Белмел.

Според запазено предание, преди повече от 300 години, село Белимел е било разположено на другия бряг на реката, в равнинна местност, която и до днес хората наричат Селището. Но реката придошла и заляла къщите, а хората се преселили на високия бряг. Възможно е тази история да е действителна, но първото изчезване на селото съвпада по време с избухването на Чипровското въстание през 1688 г. Това съвпадение води до още една хипотеза – селото било опожарено при потушаването на въстанието, а по-късно възникнало на днешното място.

Селото се споменава в османски финансов документ през 1666 година като село Белима, в което има 21 къщи. Към 1800 година в селото къщите вече са 40, а 7 години по-късно селото е с 200 къщи и 700 жители.

Белимел е родно село на предводителя на Върбанпеновото въстание от 1837 г. – Върбан Пенов. Смята се, че Върбан е прототип на Вазовия герой Славчо Белимелеца от разказа "Белимелецът". Като председател на Берковския окръжен съд Иван Вазов не веднъж е посещавал селото.

Още за миналото и настоящето на Белимел – в звуковия файл.