Ухажваното радио или защо не бива да изгаряме професионализма

"Социалистическото българско радио (1944-1989)" представя историята на радиото в България през социализма чрез три изследователски кръга: документи от институционалния архив на медията, специализирана периодика и дълбочинни интервюта. Българското радио е разгледано като един от основните стълбове на властта, като незаобиколим фактор в културата и всекидневието на хората и като инкубатор на професионалната еманципация на българската журналистика." Това отбелязва доц. д-р Вяра Ангелова, преподавател по журналистика във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и автор на книгата

В "Мрежата" доц. д-р Вяра Ангелова разказва още подробности около своето изследване:

За употребите и злоупотребите

"В наши дни е важно да си даваме сметка, че обществените медии имат своето важно медийно участие, от една страна, но от друга страна, те са ангажирани с обществото и оттам се пораждат различните употреби и злоупотреби с радиото и това за съжаление не е само факт в днешното време, нито е пък нещо, родено през социализма. Това до голяма степен е документирано в предходния период. Само да напомня на слушателите, че радиото в България се ражда втората половина на 20-те години на миналия век, след което през 1935 година е одържавено, така че в период от близо 10 години то се развива под шапката на "Дирекция на пропагандата" преди 9 септември 1944 година и непрекъснато е било и ухажвано и употребявано от властта. Така че това знание, което ни е интуитивно имаме, ми се струва, че е важно да го напомняме непрекъснато, защото то сваля част от вините, които охотно сме склонни да приписваме единствено и само на журналистите."

Кое е демодираното?

"Надявам се през тази книга да говоря не само за радиото, но и за обществото като цяло, да покажа, че картината не е в никакъв случай черно-бяла. Вътре има много смели и модерни неща и европейски принадлежни неща. През 90-те години сякаш свикнахме да разсъждаваме за социалистическото си минало като за някакъв особен вид тъмно Средновековие, в което нищо положително не се е случило, а пък, видите ли, отвъд Желязната завеса хората са се развивали. Това, до което се добрах и като документи, и като нови изследвания в областта на социалистическите медии, е, че процесите са вървели успоредно на целия европейски континент. Струва ми се, че вече е твърде демодирано да се заклеймява и отрича всичко постигнато, най-малкото заради това, че радиото днес е такова каквото е и заради кадрите, които останаха през 90-те, наследени от социализма, и предадоха нататък своя опит."

Съюзените врагове

"Ако останем в полето на радиото, първо, контактите между Изтока и Запада, между двата блока, никога не са прекъсвали напълно благодарение на международните организации, разбира се, в един момент разделени на две: едните, които отговарят за социалистическия блок, другите – за капиталистическия блок. Те контактуват помежду си и обменят информация, обменят материали. Но парадоксално е, че много голяма част от материалите, които пращаме на Запада, не стигат до ефир, за разлика от материали, които получаваме от по-доброжелателно настроени страни на капиталистическия блок. Същото може да проследим и по отношение на музиката. Българското радио излъчва западна музика, която преценява като достатъчно изгодна за българските слушатели. Слушателите тогава са познавали хитовете на западния поп, докато на Запад никой не познава социалистическата естрада, например.

Политически контрол има и от двете страни. Не идеализираме представата на единия блок за сметка на другия, но в случая на радиото ние говорим за радиовълни. На радиовълните не можеш да им кажеш, че тук има граница. Те просто вървят и се носят по въздуха и като се носят по въздуха, носят със себе си светоусещането на хората. Не бива да забравяме, че България е в много особено положение, заобиколена от държави, които ние тогава определяме като вражески и всичко, което се произвежда като съдържание в програмите на Националното радио, се следи изкъсо. Те може да са предназначени за вътрешната публика, но винаги с едно наум, че врагът не спи, така да се каже, че тези около нас също ни слушат."

За професионалния дебат

"Самият период е пълен със своите противоречия и ако в началото действително целта е била да се предаде тази идеология възможно най- бързо на населението, то това е определяло и жанровете. Тогава преобладаващият жанр е беседата, монологичният жанр, в който се обяснява, под формата на сказка, едно или друго послание, но с течение на времето все повече се професионализират кадрите – не само журналистите и музикантите, които изграждат програмата, но и ръководителите, което е много важно. В началото, този кадрови състав, който поема радиото, е много силно литературно и интелигентски настроен, но в следващия период, на 50-години, е преобладаващо силното партийно влияние, но пък в следващия етап имаме едни културни хора, които са начело на тези партийни елити, които са в радиото. Това са хора, които са обучени, говорещи чужди езици, слушащи чужди радиостанции, които започват малко по малко да въвеждат нов възглед за това как трябва да звучи радиото. Оттам следва, според мен, логическата промяната на жанровете. Когато говорителите отстъпват мястото на журналистите пред микрофона също не е лесно време нито за едните, нито за другите, за да стигнем, разбира се, до края на периода на социализма в едно доста разкрепостено радио, приличащо на днешното радио."

Тънкият лед на спомена

"Има професионална травма в това поколение, защото, когато през 90-те години махалото на историята отиде в другия край, ние като общество решихме бързо, че трябва да зачеркнем всичко постигнато и за съжаление групата на журналистите, тези, които бяха заклеймени, че са помагали на лошите в историята по време на социализма, по някакъв начин трябва да си спомнят доброто на своето време и ако щете, героичното в своето професионално поведение и не е проста работа да се работи с техните спомени…. Най-силните моменти в тези спомени е противоречието между тях – и това беше най-вълнуващото за мен и най-интересното – едни и същи епизоди, а колко различни гледни точки може да имат и колко различни спомени да провокират."

Как трябва да се мисли за радиото в този период

"Мисля си, че коректният поглед е към професионализма. За съжаление през периода на социализма срастването на професионалното и политическото начало е толкова силно, че не може да бъде отделено едно от друго и заради това сливане сме склонни да изгорим професионализма, да не го признаем. Честният подход и запазвайки достойнството на радиото е, че този професионализъм присъства."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Университетско издателство