Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Сонети"... сред словесната мъгла

"Алхимия или чисто злато" – така поетът Георги Борисов определя новата книга на забележителния български поет и преводач Кирил Кадийски – "този умопомрачителен за любителите на тристишията и феноменален за съвременната ни поезия сборник със сонети“. 

Премиерата на "Сонети" се състоя миналата седмица в културния център "Casa Libri" в столицата. Изданието беше представено от проф. Валери Стефанов, стихове бяха изпълнени от актьора Иван Бърнев, от издателката Жаклин Вагенщайн и от самия автор Кирил Кадийски.

Наричат Кирил Кадийски "най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен "Във всичко музика най-вече". Категорично сонетната форма, по общо мнение образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази форма Кадийски влага ново съдържание, "налива ново вино във вехти мехове" и хвърля мостове към традицията във формално отношение.

След две книги, озаглавени "Сонети" (1999, 2012), в които Кирил Кадийски е събрал сътвореното през годините, сега той поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество. 

В репортажа на Дарина Маринова от събитието можете да чуете изказванията на Георги Борисов, проф. Валери Стефанов и Кирил Кадийски – чуйте звуковите файлове.




Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател – "Нов Златорог" (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н. клуб, член-кореспондент на френската академия "Маларме", член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). 

Автор е на: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература "Още нещо" и на поетическата антология "От Вийон до Виан". Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина – на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски. 

През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски” публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.

Френското списание "Нувел обсерватьор" го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: "Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, "Сичевски визии“ – Сърбия, "Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), "Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за "Антология на руската поезия XII-XXI в.". През септември 2018 г. в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод "Читай Россию/Read Russia“ за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.

Кадийски е кавалер на френския "Орден за изкуство и литература“, член на международната Академия "Монмартър в Европа“, почетен гражданин на "Монмартърската република". Носител е на редица престижни награди, сред които: "Иван Франко" – Украйна, "Голямата европейска награда за поезия" – Румъния, "Макс Жакоб" – Франция.


Снимки – изд. Колибри

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов театрален фестивал в Русе очаква първите си зрители от 8 октомври

"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..

публикувано на 05.10.24 в 09:15

"Клас 90" и носталгията по младостта

Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..

публикувано на 04.10.24 в 16:25

Книга за режисьорските подходи към операта "Дон Паскуале"

Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..

публикувано на 04.10.24 в 14:59
Моноспектакълът

Дни преди "Цирколюция" – енигмата "социален цирк"

Задава се циркова революция!  От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..

публикувано на 04.10.24 в 13:43

Една неканонична и лична антология на англоезичната поезия

Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър".  Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител  проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..

публикувано на 04.10.24 в 13:23