"Сонети"... сред словесната мъгла

"Алхимия или чисто злато" – така поетът Георги Борисов определя новата книга на забележителния български поет и преводач Кирил Кадийски – "този умопомрачителен за любителите на тристишията и феноменален за съвременната ни поезия сборник със сонети“. 

Премиерата на "Сонети" се състоя миналата седмица в културния център "Casa Libri" в столицата. Изданието беше представено от проф. Валери Стефанов, стихове бяха изпълнени от актьора Иван Бърнев, от издателката Жаклин Вагенщайн и от самия автор Кирил Кадийски.

Наричат Кирил Кадийски "най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен "Във всичко музика най-вече". Категорично сонетната форма, по общо мнение образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази форма Кадийски влага ново съдържание, "налива ново вино във вехти мехове" и хвърля мостове към традицията във формално отношение.

След две книги, озаглавени "Сонети" (1999, 2012), в които Кирил Кадийски е събрал сътвореното през годините, сега той поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество. 

В репортажа на Дарина Маринова от събитието можете да чуете изказванията на Георги Борисов, проф. Валери Стефанов и Кирил Кадийски – чуйте звуковите файлове.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател – "Нов Златорог" (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н. клуб, член-кореспондент на френската академия "Маларме", член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). 

Автор е на: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература "Още нещо" и на поетическата антология "От Вийон до Виан". Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина – на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски. 

През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски” публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.

Френското списание "Нувел обсерватьор" го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: "Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, "Сичевски визии“ – Сърбия, "Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), "Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за "Антология на руската поезия XII-XXI в.". През септември 2018 г. в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод "Читай Россию/Read Russia“ за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.

Кадийски е кавалер на френския "Орден за изкуство и литература“, член на международната Академия "Монмартър в Европа“, почетен гражданин на "Монмартърската република". Носител е на редица престижни награди, сред които: "Иван Франко" – Украйна, "Голямата европейска награда за поезия" – Румъния, "Макс Жакоб" – Франция.

Снимки – изд. Колибри