Орлин Милчев: Изкуството да падаш е правенето на българско кино

Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява "Изкуството да падаш", е да интерпретира сценария по възможно най-честния според собствената му измерителната система начин. Орлин Милчев и екипът му не поднасят подсладители, а сервират ястието добре сготвено и характерно за всеки вкус. Причината е много проста – всичко в него е истинско, дори играта. Едва ли някой може да очаква друго, когато събереш в един филм актьори като Александра Сърчеджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов и Иван Бърнев, а и наложени вече млади таланти като Елена Замяркова, Димитър Николов и Мартина Троанска. Зад камерата е Емил Христов и това е казва повече от много думи.

Киното е резюме на живота. За известен период от време то ни разказа есенцията на това кои сме, къде сме и защо сме такива. Защо светът е това, което познаваме, или точно обратното – защо е всичко онова, което не искаме понякога. И ако сме достатъчно схватливи, можем и да прозрем тези въпроси. Точно по този начин филмът на Орлин Милчев ни припомня същността на киното и респективно на живота. Този, който всъщност сами избираме да живеем. Този, в който да падаш означава повече, отколкото да се изправяш. И то само защото те учи, че ако има нещо на този свят, от което не бива да се отказваш, това си самият ти.

Ние, хората, сме саморазрушителни и противоречиви, но всеки, който е осъзнал, че най-важните битки в личния си свят водим първо със самите себе си, е една крачка напред в този и всеки друг живот. И така, докато израстваме с филма – повече такива, каквито искаме да бъдем, и по-малко такива, каквито другите ни казват, че трябва да сме – той ни разкрива пътя на диалога – вътрешния и този с околните. Защото сме родени сами, но сме създадени да живеем в компания. Първата, с която се срещаме, е поколенческа и е моделът, който предопределя същото това Аз, което се стремим да бъдем.