Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тема с продължение

Д-р Антоанета Тончева: Не бива в европейска България пациенти да умират заради глад

Кога НЗОК ще започне пълното реинбурсиране на ентералното хранене?

Снимка: @pixabay

Световната седмица за информираност за състоянието малнутриция или недохранване поради медицински причини стартира на 7 ноември със среща в Министерството на здравеопазването. Тогава се проведе поредното заседание на работната група, която работи по проблемите за обезпечаване на ендералните храни за нуждаещи се пациенти.

В три поредни издания "Нашият ден" представя исканията на неправителствения сектор, част от който присъства в тази работна група към МЗ и който е представляван от Антоанета Иванова от Фондация "Национална мрежа за децата", Аделина Банакиева и д-р Антоанета Тончева – представители на Сдружение "Мостове".  

До месец МЗ трябва да разполага с информация за кои заболявания е необходимо обезпечаване на ентерални храни за пациенти с критично ниско тегло, които да бъдат заплащани от НЗОК. 

"Нашите искания са подкрепени от практикуващи медицински специалисти, които обгрижват пациенти със състоянието малнутриция или казано на прост език – недохранване, и пациенти с критично ниско тегло. Настояваме трите кода, които обхващат това специфично състояние, да могат да бъдат добавени към вече съществуващите диагнози. Или ако човек няма диагноза, защото има и такива случаи, в крайна сметка първо се проверява малнутрицията, а после се тръгва по диагностичната пътека, за да се установи какво всъщност я причинява, за да може да се добави като самостоятелна диагноза, т.е. като самостоятелен код. Когато това стане факт, тогава ще бъде възможно да се кандидатства към НЗОК за реинбурсация на такива специални медицински храни", споделя д-р Антоанета Тончева, доктор по генетика и молекулярна биология, част от екипа на Университетската болница в Регенсбург, Германия.

Според нея здравните власти прехвърлят топката помежду си и въпреки че сред тях има хора, които имат желание да свършат по най-добрия възможен начин работата, техните административни механизми са тромави. Върви се по пътя най-сетне да се изискат становища от експертните медицински съвети на здравното министерство. 

И допълва, че НЗОК са изискали посочването на конкретни диагнози, към които малнутрицията да бъде добавена. Но има случаи, когато човек няма диагноза – дали се касае за рядко заболяване, или просто все още не е диагностициран. Ето защо това искане на НЗОК е вредно, защото ще има много ощетени пациенти.

"Тези храни са тежки и мултидисциплинарен екип трябва да мониторира приема и дозата. Коя храна пациентът толерира, коя – не. Знаете, че има пациенти с редки състояния. Показателна е тромавата процедура по регистрирането на редки болести.  В началото на седмица излезе заповедта на МЗ, 107 нови редки болести най-сетне бяха регистрирани. Някои пациенти са чакали шест години това да случи. Има пациенти, които не са доживели заболяването им да бъде признато за рядко в България. Не можем да продължим в европейска България да допускаме пациенти да умират буквално заради глад“, казва д-р Тончева.

Целия разговор с д-р Антоанета Тончева можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Марков: Ние късаме част от живота си и го хвърляме на социалните мрежи

"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков – терминът "постистина" не означава, че нещо не е истина, а че това разделение вече няма значение. Факти, които не харесват на аудиторията, тя просто ги отрича. Хората искат да чуват само това, което ги..

публикувано на 17.09.24 в 16:36

Горещите вълни убиват: Как да се подготвим за следващото лято?

В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в изследването на въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве и активен член на Българското дружество по медицинска география. По време на интервюто тя разгледа важната тема за..

обновено на 17.09.24 в 12:19

17 години Радио София: Екипът, който превръща всяка идея в реалност

На 17 септември православната църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, като отдава почит на християнските добродетели, които те олицетворяват. На този ден, освен духовния празник, се отбелязва и денят на град София, а повод за радост имат и колегите от Радио София, които днес празнуват 17 години от..

обновено на 17.09.24 в 11:03
Нина Цанева и Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов: За политическите предизвикателства и патриотизма

За политическите предизвикателства в страната ни в началото на есента и възпитанието в патриотизъм – разговор в "Нашият ден" с Красимир Каракачанов , историк, д-р по международно право и международни отношения, председател на ВМРО. В началото на разговора Каракачанов заявява: "Когато един народ няма дух, няма цел, няма кауза, той оставя да..

публикувано на 17.09.24 в 10:05

Co-Creating Labs, или как да създаваме креативни кампании

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" вниманието се насочи към предстоящата през октомври лаборатория за креативни кампании – C o-Creating Labs 2024 . Тази инициатива има за цел да разкрие как артистичният подход и визуалният език могат да подкрепят успеха на всяка кампания. В рамките на двудневната творческа среща, шест..

обновено на 17.09.24 в 09:56