Д-р Антоанета Тончева: Не бива в европейска България пациенти да умират заради глад

Кога НЗОК ще започне пълното реинбурсиране на ентералното хранене?

публикувано на 09.11.22 в 17:10

Снимка: @pixabay

Световната седмица за информираност за състоянието малнутриция или недохранване поради медицински причини стартира на 7 ноември със среща в Министерството на здравеопазването. Тогава се проведе поредното заседание на работната група, която работи по проблемите за обезпечаване на ендералните храни за нуждаещи се пациенти.

В три поредни издания "Нашият ден" представя исканията на неправителствения сектор, част от който присъства в тази работна група към МЗ и който е представляван от Антоанета Иванова от Фондация "Национална мрежа за децата", Аделина Банакиева и д-р Антоанета Тончева – представители на Сдружение "Мостове".

До месец МЗ трябва да разполага с информация за кои заболявания е необходимо обезпечаване на ентерални храни за пациенти с критично ниско тегло, които да бъдат заплащани от НЗОК.

"Нашите искания са подкрепени от практикуващи медицински специалисти, които обгрижват пациенти със състоянието малнутриция или казано на прост език – недохранване, и пациенти с критично ниско тегло. Настояваме трите кода, които обхващат това специфично състояние, да могат да бъдат добавени към вече съществуващите диагнози. Или ако човек няма диагноза, защото има и такива случаи, в крайна сметка първо се проверява малнутрицията, а после се тръгва по диагностичната пътека, за да се установи какво всъщност я причинява, за да може да се добави като самостоятелна диагноза, т.е. като самостоятелен код. Когато това стане факт, тогава ще бъде възможно да се кандидатства към НЗОК за реинбурсация на такива специални медицински храни", споделя д-р Антоанета Тончева, доктор по генетика и молекулярна биология, част от екипа на Университетската болница в Регенсбург, Германия.

Според нея здравните власти прехвърлят топката помежду си и въпреки че сред тях има хора, които имат желание да свършат по най-добрия възможен начин работата, техните административни механизми са тромави. Върви се по пътя най-сетне да се изискат становища от експертните медицински съвети на здравното министерство.

И допълва, че НЗОК са изискали посочването на конкретни диагнози, към които малнутрицията да бъде добавена. Но има случаи, когато човек няма диагноза – дали се касае за рядко заболяване, или просто все още не е диагностициран. Ето защо това искане на НЗОК е вредно, защото ще има много ощетени пациенти.

"Тези храни са тежки и мултидисциплинарен екип трябва да мониторира приема и дозата. Коя храна пациентът толерира, коя – не. Знаете, че има пациенти с редки състояния. Показателна е тромавата процедура по регистрирането на редки болести. В началото на седмица излезе заповедта на МЗ, 107 нови редки болести най-сетне бяха регистрирани. Някои пациенти са чакали шест години това да случи. Има пациенти, които не са доживели заболяването им да бъде признато за рядко в България. Не можем да продължим в европейска България да допускаме пациенти да умират буквално заради глад“, казва д-р Тончева.

Целия разговор с д-р Антоанета Тончева можете да чуете в звуковия файл.