Докато в света има стени, ще има и Кристални нощи

Кристалната нощ (на немски: Kristallnacht) е антиеврейски погром в Германия и Австрия в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година. Погромът е организиран от Щурмабтайлунг (SA), паравоенната организация на управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия, по инициатива на нейния водач Адолф Хитлер. Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити.

“Кристалната нощ“ е нещо, което е най-добре никога вече да не се случи. Не ме смущава това, че това е на 9 ноември, но се сещам, че е в Деня, в който падна Берлинската стена", казва в интервю от Златния фонд на БНР Максим Бенвенисти, дългогодишен председател на ОЕБ "Шалом".

Докато на света има стени, ще има и Кристални нощи – по-голями или по-малки. “Кристалната нощ“ е репликирана и в следващи години, не е патент само на националсоциалистите правили са го и сталинистите в Съветския съюз, правили са го управляващи партии с най-различен политически профил в света.

“Тези, които грабят, бият и убиват, не разбират това. Започвайки да ограбват и бият другите, те бият себе си. Палачът днес утре се превръща в жертва и не е задължително това да стане в едно историческо време, ако не той, неговите деца ще бъдат жертви. Това е смисълът да се борим срещу прояви като погрома на “Кристалната нощ“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

През 1920  година повечето немски евреи са напълно интегрирани в германското общество като немски граждани. Те служат в германската армия и флота и допринасят за всяка област на германския бизнес, науката и културата. Условията за евреите започват да се променят след назначаването на Адолф Хитлер (лидерът на Националсоциалистическата германска работническа партия, родом от Австрия) като канцлер на Германия на 30 януари 1933 г. Още от самото начало режимът на Хитлер действа бързо, за да въведе антиеврейска политика.

Нацистката пропаганда изтъква 500 000 евреи в Германия, които представляват само 0,86% от цялото население, като враг, който е отговорен за поражението на Германската империя през Първата световна война и за последвалите ѝ икономически бедствия като хиперинфлация. От 1933 г. германското правителство приема редица антиеврейски закони, които ограничават правата на евреите да изкарват прехраната си, да се ползват с пълно гражданство и да получат образование, включително Закона за възстановяване на професионалната държавна служба от 7 април 1933 г., който забранява на евреите да работят на държавна служба. Нюрнбергски закони от 1935 г. взимат на евреите гражданството и им забраняват да сключват брак с нееврейски германци.

Тези закони изключват евреите от германския социален и политически живот. Много от тях търсят убежище в чужбина; стотици хиляди емигрират, но както пише Чайм Уизман през 1936 г., „Светът изглежда е разделен на две части – местата, където евреите не могат да живеят, и тези, в които не могат да влязат.“ Международна конференция в Евиан на 6 юли 1938 г. разглежда въпроса за имиграцията на евреи и цигани в други страни. По време на конференцията повече от 250 000 евреи са избягали от Нацистка Германия и Австрия, която е анексирана от Германия през март 1938 г. Повече от 300 000 германски и австрийски евреи продължават да търсят убежище и спасение от потисничеството. Тъй като броят на евреите и циганите, които искат да емигрират, се увеличава, ограниченията срещу тях нарастват, като много страни затягат правилата си за приемане. До 1938 г. Германия „е навлязла в нова радикална фаза на антисемитска дейност“. Някои историци смятат, че нацисткото правителство планира насилие срещу евреите и чака подходяща провокация. Има данни за това планиране, датиращо от 1937 г. 

В едно интервю от 1997 г. германският историк Ханс Момсън твърди, че основен мотив за погрома е желанието на НСДАП да заграби еврейските имоти и бизнес.