Петко Хинов – един от най-талантливите преводачи от китайски език, напусна този свят малко преди 50-ата си годишнина. Неуморен защитник на православната вяра и задълбочен познавач на светоотеческото наследство на православието, той прекарва 14 години в монашеска обител в полите на Витоша и е автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език. Превежда текстове от много езици – китайски, румънски, руски, сръбски. В същото време той е великолепен поет и публицист. През последните години е преподавател по английски език в три средни училища в Китай. През 2013 г. се завръща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач сътрудник, редактор и консултант на едно големите български издателства. Посмъртно издаденият автобиографичен сборник "Моята България, моят Китай" е едновременно културоведски разказ и прозорче към личния свят на автора. Автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език.
Кои от следите, които оставяме в нашето временно битие, са най-важни – в "Нашият ден“ разказва издателят Любен Козарев.
"Петко Хинов беше изключителен преводач с невероятна обща култура. Свободно владееше няколко езика, но най-вече неговото владеене на български език беше феноменално. Когато се запознахме, той беше учител по английски в провинциален Китай, в град Фошан“.
Козарев допълва, че благодарение на него българинът може да се докосне до образцови паметници на китайската мисловност и култура. Първо издадохме "Шест беседи за конфуцианството", след това автобиографичния сборник "Моята България, моят Китай".
"Английският му беше блестящ, много обагрен, много специфичен с действително тънко познаване на езика на метриката, на архитектониката. Работата по книгата беше истинска епопея. Преводът е дело на негова ученичка. Заедно с неговото семейство решихме да бъде издадена в два свитъка. Първо частта, която самият Петко е превел, и втората част ще пуснем догодина, тъй като е действително предизвикателство да бъде обработена на нивото, на което той владееше български език", посочва Любен Козарев.
"Петко Хинов беше един съвършен Хобит. Той стоеше в пещерата, работеше това което знаеше, че е неговото призвание. А именно да направи достояние на българския читател основните произведения на китайската култура и работеше абсолютно отдаден", подчертава издателят.
Целия разговор с Любен Козарев можете да чуете в звуковия файл.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
