"Сакбътът е предшественикът на цугтромбона, като той произлиза всъщност от т.нар. slide trumpet, който е първият тромпет с цугов механизъм от XIV век" – това разяснява Емил-Джордж Атанасов – единственият български изпълнител на старинния инструмент. Завършилият престижния университет за музика Guildhall в Лондон допълва, че "основната разлика между тромбона и сакбъта е в големината. Сакбътът има по-тесни тръби, камбаната му е по-малка, мундщукът е по-плитък, но най-съществената разлика е в тембъра на инструмента, който звучи доста по-меко и даже има една характеристика с въздух в звука... Сакбътът не позволява военно свирене с твърди атаки... По-скоро трябва да се подхожда вокално, защото през Средновековието и малко след това сакбътът е съпровождал човешки гласове в църквата".
Сакбътът партнира особено успешно на други духови инструменти като например корнета – но не става дума за модерния меден духов инструмент, подобен на тромпета. Въпреки сходството в името двата инструмента нямат общо с изключение на начина на звукоизвличане – чрез трептенето на устните на изпълнителя. Корнетът, използван през Средновековието, Ренесанса и Барока, наричан още "цинк", се прави от дърво, покрито с кожа, и има дълговидна форма, чашковиден наустник и пръстови дупки. Освен с корнета, сакбътът исторически се комбинира и с дървения духов инструмент крумхорн.
Как се е зародил интересът на Емил-Джордж Атанасов към исторически информираните изпълнителски практики, кога е била първата му среща със сакбъта, както и какви съвети би дал на младите си колеги, които имат желание да започнат да се занимават с ранна музика, можете да чуете този вторник (15 ноември) от 23 часа в предаването "Музика хисторика", когато ви запознаваме отблизо с този интересен инструмент. Вечерта допълват записи на Английския и Нюйорския корнет и сакбът ансамбъл и на състава His Majestys Sagbutts And Cornetts на произведения от Михаел Преториус, Хайнрих Бибер, Готфрид Райхе, Даниел Шпеер, Франческо Скарлати, Джовани Габриели, Джироламо Фрескобалди, Алфонсо Ферабоско - баща и Орландо Ди Ласо.
Американската траш метъл група Megadeth обяви, че се оттегля от сцената и че предстоящият ѝ албум ще бъде последен. Групата планира прощалното си турне през 2026 г. Това съобщи в изявление основателят и фронтменът Дейв Мъстейн . Мъстейн заяви, че повечето музиканти не успяват да си тръгнат по начина, по който искат, и че точно в такава..
16 август 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен). Изпълнява..
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на композитора и пианиста Михаил Големинов. За тазгодишното издание на фестивала е разговорът в "Нашият ден" с Анжела Тошева , пианист, педагог и артистичен директор на фестивала. Михаил..
В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров. Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават..
"Егаси феста"! Вие какво се смеете? Точно така се нарича най-мащабното хип-хоп събитие за лято 2025-та в България. Третото издание обещава да превърне Морската гара в Бургас в епицентър на черните ритми. Експлозивна комбинация от рап, живи инструменти и танци – истинско шоу без аналог с легендарни имена от 90-те и 2000-те. То събира над 20..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews...
Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки..
Защо беше осъдена да заплати 1000 лв., коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващата журналистка от сайта "За истината" Венелина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg