Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ развитие. През призмата на европейските политики и практики те дадоха примери и идеи как може да бъде намерен възможно най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на киното в България. Поводът беше Шестият форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се проведе в НАТФИЗ. Той беше организиран от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания към Университета за национално и световно стопанство и катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, както и от самата Национална академия за театрално и филмово изкуство.
В ефира на "Какво се случва" за възможностите да бъдат запазени публичните финанси за българската филмова индустрия говориха директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева и председателят на Асоциацията на филмовите продуценти у нас Галя Тонева.
По техни думи тези 18 млн. лева, които Министерството на културата обяви, че ще отпусне допълнително за сценичните изкуства, всъщност идват от субсидията на българската филмова индустрия, а транзитната сметка на българското кино, която неотдавна беше отворена в БНБ, вече е закрита. Според тях с подобна счетоводна операция Министерството си прави политическа реклама, но не решава казуса с финансирането на филмовата ни индустрия.
Устройственият правилник, който трябва да структурира процесите в Националния филмов център, все още не е въведен в действие и това създава проблеми, а Правилникът за приложение на Закона за филмовата индустрия се оказва противоречив и неприложим. Министерството на културата обаче обяснява проблемите в киноиндустрията – спирането на усвояването на парите и процесите в българското кино – с наличието на разединение в нея.
"Много често политиците, чиято гузна съвест е българското кино – не само през тази година, но и в последните години, обичат да управляват, без значение коя публична политика, на основата на "разделяй и владей". И опитите да се натрапи в публичното пространство тезата, че киното е разделено и едва ли не затова не може да усвои средствата, затова не може да се проведе една мъдра културна политика – политика на устойчиво развитие във филмовата индустрия – са напълно несъстоятелни. След като организациите могат да се обединят, и то в контекста на устойчиво развитие на филмовата индустрия, значи някъде по веригата се губи посланието. И в това число на министъра на културата в Комисията по култура и медии на 10 ноември, когато имаше блиц контрол", заяви Диана Андреева.
Покана за участие в Шестия форум за устойчиво развитие на българското кино са получили и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите и Комисията по култура и медии в 48-ото Народно събрание на Република България. Все пак присъствие от тях страна не е имало, както и официален отказ.
Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 година не са добри, поне на този етап. Все повече се усеща и необходимостта от създаването на фонд "Българско кино", както и от експертна работна група, която да анализира процесите във филмовата индустрия. Нужно е да бъде увеличен и капацитетът на административната структура на НФЦ.
"Голямата победа и радост на 44-тото Народно събрание наистина е приемането на Закона за филмовата индустрия с политически консенсус, както и вкарването на нова схема. Тази нова схема все още не проработила. Не само това – тя така е разписана, че тя няма и да проработи скоро, защото липсва административен капацитет в Националния филмов център, който да обслужва големи международни продукции, които биха дошли на територията на България", обясни Галя Тонева.
Представителите на филмовата индустрия у нас за пореден път изразяват своето желание за кръгла маса, на която диалогът да бъде поставен, а въпросите най-накрая да получат своите отговори. Дали това обаче е възможно на практика?
Още по темата чуйте в звуковия файл, където ще разберете и каква според Диана Андреева и Галя Тонева би трябвало да бъде ролята на медиите в казус като този.
Художничката Дарина Янева открива юбилейна изложба живопис на 12 ноември от 18.00 часа в галерия "Българи". Този път под наслов "Поетика на мимолетното". Тя е майстор на сухия пастел – още през 2002 г. е номинирана сред 10-те най-добри майстори пастелисти в света, представени в международното специализирано издание "Pastel Artist International"...
Снощи (11 ноември) беше избран българският роман на годината "13 века България", 2024. След две заседания на журито в състав: проф. Милена Кирова – председател, и членове: проф. д.н. Пламен Дойнов, проф. д-р Мюмюн Тахиров, проф. Ивайло Христов и д-р Яница Радева, в Софийската градска художествена галерия се състоя официалната церемония по..
Филм за самотата и за това как хората се справят с нея дори когато не са физически сами. Филм за търсенето на близост, за появата на любовта и нейното значение. Филм за изборите и живота след тях. Така вижда "Сватба" – екранизацията по едноименния разказ на Николай Хайтов от сборника му "Диви разкази", която вече е по кината в цялата страна -..
В събота (2 ноември) на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" се състоя премиерата на спектакъла "Майка Кураж и нейните деца" от Бертолт Брехт. "Има низши и висши видове развлечения – театърът обхваща и едните, и другите. Има по-слабо и по-силно удоволствие – последното произтича от голямата драматургия, то е по-богато и с повече..
Гост в "Тийн Тайм" е...ВЕЗДЕСЪЩИЯТ Велислав Павлов. Актьорът, който работи с най-изявените режисьорски имена както на театралната сцена, така и на снимачната площадка – Мариус Куркински, Александър Морфов, Иван Пантелеев, Галин Стоев, Илиян Джевелеков. Току-що завърши и работен процес със световното име: Деклан Донелан, като спектакълът "Медея" се..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg