Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ развитие. През призмата на европейските политики и практики те дадоха примери и идеи как може да бъде намерен възможно най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на киното в България. Поводът беше Шестият форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се проведе в НАТФИЗ. Той беше организиран от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания към Университета за национално и световно стопанство и катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, както и от самата Национална академия за театрално и филмово изкуство.
В ефира на "Какво се случва" за възможностите да бъдат запазени публичните финанси за българската филмова индустрия говориха директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева и председателят на Асоциацията на филмовите продуценти у нас Галя Тонева.
По техни думи тези 18 млн. лева, които Министерството на културата обяви, че ще отпусне допълнително за сценичните изкуства, всъщност идват от субсидията на българската филмова индустрия, а транзитната сметка на българското кино, която неотдавна беше отворена в БНБ, вече е закрита. Според тях с подобна счетоводна операция Министерството си прави политическа реклама, но не решава казуса с финансирането на филмовата ни индустрия.
Устройственият правилник, който трябва да структурира процесите в Националния филмов център, все още не е въведен в действие и това създава проблеми, а Правилникът за приложение на Закона за филмовата индустрия се оказва противоречив и неприложим. Министерството на културата обаче обяснява проблемите в киноиндустрията – спирането на усвояването на парите и процесите в българското кино – с наличието на разединение в нея.
"Много често политиците, чиято гузна съвест е българското кино – не само през тази година, но и в последните години, обичат да управляват, без значение коя публична политика, на основата на "разделяй и владей". И опитите да се натрапи в публичното пространство тезата, че киното е разделено и едва ли не затова не може да усвои средствата, затова не може да се проведе една мъдра културна политика – политика на устойчиво развитие във филмовата индустрия – са напълно несъстоятелни. След като организациите могат да се обединят, и то в контекста на устойчиво развитие на филмовата индустрия, значи някъде по веригата се губи посланието. И в това число на министъра на културата в Комисията по култура и медии на 10 ноември, когато имаше блиц контрол", заяви Диана Андреева.
Покана за участие в Шестия форум за устойчиво развитие на българското кино са получили и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите и Комисията по култура и медии в 48-ото Народно събрание на Република България. Все пак присъствие от тях страна не е имало, както и официален отказ.
Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 година не са добри, поне на този етап. Все повече се усеща и необходимостта от създаването на фонд "Българско кино", както и от експертна работна група, която да анализира процесите във филмовата индустрия. Нужно е да бъде увеличен и капацитетът на административната структура на НФЦ.
"Голямата победа и радост на 44-тото Народно събрание наистина е приемането на Закона за филмовата индустрия с политически консенсус, както и вкарването на нова схема. Тази нова схема все още не проработила. Не само това – тя така е разписана, че тя няма и да проработи скоро, защото липсва административен капацитет в Националния филмов център, който да обслужва големи международни продукции, които биха дошли на територията на България", обясни Галя Тонева.
Представителите на филмовата индустрия у нас за пореден път изразяват своето желание за кръгла маса, на която диалогът да бъде поставен, а въпросите най-накрая да получат своите отговори. Дали това обаче е възможно на практика?
Още по темата чуйте в звуковия файл, където ще разберете и каква според Диана Андреева и Галя Тонева би трябвало да бъде ролята на медиите в казус като този.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg