Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Белите врани и черните овце

Паметник на Георги Марков
Снимка: БГНЕС

Вие издигате паметник на Георги Марков – пророкува Стефан Маринов преди над 40 години в писмо до Държавна сигурност. И позна.

Някои ги наричат дисиденти, или инакомислещи. Всъщност фигури като Стефан Маринов и Петър Манолов надскачат политическото и демонстрират по-висока степен на освободеност, повече валенции за свързване със свободата в простичкото ѝ разбиране като следване на собствени модели за живеене. Стефан Маринов – с досие от 1200 страници в ДС, дори е бил лявоскроен мислител. Физик, публицист, писател – той е въдворяван няколко пъти в психиатрия, защото не се е свенял да лази по нервите на властта с постоянни писма и несанкционирано поведение.

Петър Манолов пък е поет, който в някакъв момент от живота си избра да живее в колиба без ток и водопровод на Иракли, със семейството си, и там отгледа и сина си Манол – днес известен като художника Моно Петра.

За Стефан Маринов, за Петър Манолов, но и за хора като Георги Марков и Йосиф Бродски говорим с професор Миглена Николчина, литературен историк и снаха на Стефан Маринов, с писателя и публициста Димитър Бочев – приятел на Георги Марков и Стефан Маринов, и с Моно Петра, който разказва спомени за колибата и баща си, но и за творчеството като висша форма на свобода.

Миглена Николчина споделя мисли за Стефан Маринов и научните му занимания, и обръща внимание на нестандартната енергетика на физика, а Димитър Бочев припомня срещите си с Маринов като емигрант в Австрия, описва трудния му бит като коняр там, който в свободното си време организира научни конференции и се ползва с уважението на част от научния елит на континента.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05