Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Белите врани и черните овце

Паметник на Георги Марков
Снимка: БГНЕС

Вие издигате паметник на Георги Марков – пророкува Стефан Маринов преди над 40 години в писмо до Държавна сигурност. И позна.

Някои ги наричат дисиденти, или инакомислещи. Всъщност фигури като Стефан Маринов и Петър Манолов надскачат политическото и демонстрират по-висока степен на освободеност, повече валенции за свързване със свободата в простичкото ѝ разбиране като следване на собствени модели за живеене. Стефан Маринов – с досие от 1200 страници в ДС, дори е бил лявоскроен мислител. Физик, публицист, писател – той е въдворяван няколко пъти в психиатрия, защото не се е свенял да лази по нервите на властта с постоянни писма и несанкционирано поведение.

Петър Манолов пък е поет, който в някакъв момент от живота си избра да живее в колиба без ток и водопровод на Иракли, със семейството си, и там отгледа и сина си Манол – днес известен като художника Моно Петра.

За Стефан Маринов, за Петър Манолов, но и за хора като Георги Марков и Йосиф Бродски говорим с професор Миглена Николчина, литературен историк и снаха на Стефан Маринов, с писателя и публициста Димитър Бочев – приятел на Георги Марков и Стефан Маринов, и с Моно Петра, който разказва спомени за колибата и баща си, но и за творчеството като висша форма на свобода.

Миглена Николчина споделя мисли за Стефан Маринов и научните му занимания, и обръща внимание на нестандартната енергетика на физика, а Димитър Бочев припомня срещите си с Маринов като емигрант в Австрия, описва трудния му бит като коняр там, който в свободното си време организира научни конференции и се ползва с уважението на част от научния елит на континента.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 доц. Еленко Попов

Лекари от ИСУЛ с иновативно проучване за напреднал рак на простатата

Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..

публикувано на 05.09.25 в 17:00

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще

В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..

публикувано на 03.09.25 в 16:35

Регионален исторически музей Бургас: Историческата експозиция

Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век.  Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..

публикувано на 01.09.25 в 16:03
Невяна Троянска

На полуостров Юкатан в Мексико пирамидите на маите са навсякъде

Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..

публикувано на 31.08.25 в 12:35

Регионален исторически музей Бургас: Етнографската сбирка

Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..

публикувано на 29.08.25 в 12:15