"Българският бизнес се адаптира към по-високите енергийни цени, включително и шокът от началото на войната в Украйна, който размести доста бизнес отношения. Можем да кажем, че определени сектори се възползват от тази ситуация. Заместват се бизнеси, които работеха в Беларус, Украйна и Русия. В частния сектор, продължават да растат доходите в номинално изражение, но този ръст е изяден от повишението на цените". Това заяви в "Нашият ден" главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
И допълва, че от доста време има замръзване на покупателната сила за голяма част от хората в частния сектор. За хората в публичния сектор, където нямаше увеличение на заплатите, има реално обедняване."Частния сектор може да си позволи в тази ситуация да увеличи заплатите със 16%- 18% в различните сектори. Това не води, нито до увеличение на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност. Виждаме рекордни нива на индустриалното производство и износ. Българската икономика е много отворена към света. Много важно е да успява са продава на външни пазари. Притеснителното е, какво ще стане с българската икономика и до колко тя ще се адаптира, ако големите икономики в еврозоната навлязат в рецесия и сериозно забавят растежа си", посочи той.
Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна икономически, тя не носи изненади в момента, въпреки войната и инфлацията се оказва добра.
"Предизвикателството за 2023 г. няма да е инфлацията, а напротив ще бъде свиване на стопанската активност и забавяне на инвестиции и потребление", казва икономистът.
Според него, трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници без да има редовен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното правителство за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни периоди за дефицити от над 11 млрд. и то за три години поред. С дългове от 45 млрд. за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови принципи на фискалните правила, дефицит под 3% и контролиран растеж на разходите.
Вчера Институтът за пазарна икономика представи изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. От него става ясно, че пандемията оказала своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение. Брутният вътрешен продукт на София-столица остава почти непроменен - малко над 51 млрд. лв., която е 43% от цялата икономика. Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие - сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.
Целия разговор с Лъчезар Богданов можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" се обсъжда темата за достъпната среда за хора с увреждания , майки с колички и възрастни хора. Събеседник е Валентина Христова , представител на общността "Мостове" и майка на дете с увреждане, която разказва за кампанията "Задай посока". Основната цел на кампанията е да насърчи гражданите..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", по случай Световния ден на селскостопанските животни и в навечерието на Международния ден за защита на животните, обсъдихме важни теми, свързани с отношението към животните и практики, които би трябвало да останат в миналото. Един от поводите за дискусията е неотдавнашното решение на Ветеринарния..
Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато. В "Нашият ден" чуваме гласовете на граждани и представители на местната власт, както и откъси от филма "Призраци от мините – завръщащата се заплаха от рудодобив в община Своге". Събеседници в разговора са Екатерина Петрова , адвокат и управител на клона на сдружение "Ти решаваш" за..
Арчар е най-голямото село в област Видин, с население от около 2700 човека. То има двойно повече жители, отколкото общинския му център град Димово. Селото е разположено по поречието на река Дунав между градовете Видин и Лом. Населеното място е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Създадено е през II век като постоянна станция..
Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения. Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
