"Българският бизнес се адаптира към по-високите енергийни цени, включително и шокът от началото на войната в Украйна, който размести доста бизнес отношения. Можем да кажем, че определени сектори се възползват от тази ситуация. Заместват се бизнеси, които работеха в Беларус, Украйна и Русия. В частния сектор, продължават да растат доходите в номинално изражение, но този ръст е изяден от повишението на цените". Това заяви в "Нашият ден" главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
И допълва, че от доста време има замръзване на покупателната сила за голяма част от хората в частния сектор. За хората в публичния сектор, където нямаше увеличение на заплатите, има реално обедняване."Частния сектор може да си позволи в тази ситуация да увеличи заплатите със 16%- 18% в различните сектори. Това не води, нито до увеличение на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност. Виждаме рекордни нива на индустриалното производство и износ. Българската икономика е много отворена към света. Много важно е да успява са продава на външни пазари. Притеснителното е, какво ще стане с българската икономика и до колко тя ще се адаптира, ако големите икономики в еврозоната навлязат в рецесия и сериозно забавят растежа си", посочи той.
Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна икономически, тя не носи изненади в момента, въпреки войната и инфлацията се оказва добра.
"Предизвикателството за 2023 г. няма да е инфлацията, а напротив ще бъде свиване на стопанската активност и забавяне на инвестиции и потребление", казва икономистът.
Според него, трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници без да има редовен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното правителство за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни периоди за дефицити от над 11 млрд. и то за три години поред. С дългове от 45 млрд. за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови принципи на фискалните правила, дефицит под 3% и контролиран растеж на разходите.
Вчера Институтът за пазарна икономика представи изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. От него става ясно, че пандемията оказала своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение. Брутният вътрешен продукт на София-столица остава почти непроменен - малко над 51 млрд. лв., която е 43% от цялата икономика. Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие - сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.
Целия разговор с Лъчезар Богданов можете да чуете в звуковия файл.
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
