„Красотата е морал. Грозното, което ни обгражда, е знак за една неморална липса на красота, на изкуство. Изкуството ни въздига и ни помага да надживяваме грозотата на материалното. Съществуват артисти, изцяло отдадени на собственото си творчество, които на всяка цена търсят пълна реализация, жертвайки чувства и лични емоции за изкуството. Те заслужават уважение, но аз предпочитам красотата на равновесието, любопитството към всички прояви на живота, смелостта към различните експерименти.
Изкуството трябва да разказва нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито несигурността ни. … Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи на нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света…“ Това е част от словото, което Райна Кабаиванска произнася на 11 март 1998 г. по време на церемонията за присвояването ѝ на званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ.
Три години след това се провежда първият майсторски клас на певицата.
В звуковия файл чуйте какво сподели Райна Кабаиванска за началото на тази всеотдайна среща с младите оперни певци от цял свят.
„Основна ценност на университетското образование е създаването и развитието на школи на големите имена в науката и изкуството. Днес музикалният и академичният свят говорят за Школата на Райна Кабаиванска, която повече от двадесет години преподава на по-младото поколение свои колеги огромното наследство на класическия оперен театър“ – пише д-р Георги Текев в специалното луксозно издание на албума, посветен на майсторските класове.
Д-р Текев е изпълнителен директор на НБУ, член на настоятелството на университета, мениджър и създател на майсторския клас. Спомня си, че организирането и началото на тези класове е отнело няколко години. Освен с организацията и самото провеждане на курсовете тук в София и в Италия, той следи развитието на всеки един от младите певци, а когато е възможно, присъства на техни участия тук и по света.
За тази година отново е планирано през месец септември в София да пристигнат певци, които да работят с Райна Кабаиванска. След това всеки един от тях получава различни стипендии – за цялостен курс в академията в Модена, където да работи с певицата; за различен период от време, през който да бъде неин студен тук или в Италия и др. Майсторският клас отново ще бъде в Софийската опера. Вече са проведени разговори с акад. Пламен Карталов. Софийската опера също е отколешен партньор на майсторските класове. Освен че те се провеждат в сградата на операта, освен че Гала концертът е с участието на Оркестъра на операта, студентите на Райна Кабаиванска редовно участват в спектакли на театъра. Публиката ги е аплодирала в „Бохеми“ и „Турандот“ на Пучини, „Вертер“ на Масне, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди и др.
Самата Райна Кабаиванска е много горда със своите ученици, които вече пеят по цял свят. „Някои имат по-големи партии, други пеят в по-малки, но за мен е важно, че те вече са взели хляба в ръцете си“.
Чуйте какво още казва Райна Кабаиванска.
Първият майсторски клас се провежда от 15 до 24 септември 2001 г. в Националната художествена галерия. Участват оперни певци само от България. Сред тях са Ина Кънчева, Цветана Бандаловска, Камелия Кадер, Илиана Селимска и др. Гала концертът е в Софийската опера, на пулта е Найден Тодоров, който с малки изключения и до днес е редовен диригент на тези събития. Пианист-акомпанятор от самото начало е проф. Боряна Ламбрева. Много от участниците в първите класове вече са утвърдени певци. Ето и няколко имена – Прити Йенде, която днес е световна звезда, Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Марили Санторо, а българските участници са сред водещите солисти в театрите в страната. Към изброените малко по-горе имена добавяме още няколко – Добрина Икономова, Мария Радоева, Пламен Кумпиков, Яница Нешева, Делян Славов, Марк Фаулър, Александър Носиков, Константин Мечков, Диана Василева, Иво Йорданов, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Нона Кръстникова, Веселин Михайлов, Йоана Кадийска и др.
На 25 ноември 2022 г. в Римската опера предстои честване на Райна Кабаиванска.
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg