Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За историята на тангото и неговия най-голям музей

Снимка: diadeltango.com

През месец декември почитателите на една пленителна музика и оригинален танц, за пореден път ще отбележат Световния ден на тангото – 11 декември. Датата е избрана неслучайно, защото на този ден са родени двама от най-емблематичните представители на тази „житейска философия”. Карлос Гардел – роден през 1890 година – певец, композитор, актьор, и Хулио Де Каро – роден през 1899 година – цигулар и композитор. Двамата популяризират и пренасят страстта и магията на тангото по целия свят.

Както всичко красиво и създаващо радост за човека, макар и понякога за кратко, така и тангото е споходено от крайно противоположни мнения и отношение. От сладостното усещане, че някой те харесва и танцовата страст те понася някъде из облаците, до отвращение и ненавист и към танца и към танцьорите… 

Още през първите десетилетия на 20 век влиятелни монархически фигури дават да се разбере, че тази нова танцова мания не само не заслужава внимание, но е и вредна за обществения морал. Германският кайзер Вилхелм забранява на своите придворни да се докосват до този танц, което прави и император Франц Йосиф във Виена, като забранява на войниците да танцуват танго, докато са във военна униформа.

Интересна е историята, в която се разказва за първите срещи на Папа Пий X с магнетизма на тангото. Най-напред го заклеймява като неблагопристоен танц, но любопитството надделява и той кани в Папския дворец двойка танцьори, която представя пред Светия отец един стилен танц и вълнуваща музика. Малко след това клеймото е премахнато и танго общността получава одобрението на Папа Пий X.

Музикалният ритъм, който докосва сърцето, и движенията на телата, разпалващи въображението, може би нямаше да имат това влияние без мелодичността на бандонеона – основния музикален инструмент в танго стихията. Създаден е в Германия и добива огромна популярност в Аржентина. И само на пръв поглед наподобява акордеона, защото звукът му е като приглушен звук на орган, но въздействието му е на „разказвач“ на истории, което прави неговата музика запомняща се и обичана.

Иво Парушев, нашият гост в предаването, сподели любопитни факти за най-известния музей в Буенос Айрес, посветен на тангото. Разказа и интересни моменти от историята на този танц и музика, като начин на живот.. През 90-те години, по време на следването си в университета в Оксфорд, Великобритания, Иво Парушев открива аржентинското танго и то бързо става негово основно хоби. Започва да колекционира танго музика и обича да танцува за удоволствие… Организира културни събития в областта на музиката и танца и с неговото дейно участие, на 11 декември в зала "България", се организира концерт с музика от репертоара на танго оркестъра на Освалдо Пулиезе. Днес г-н Парушев живее в Швейцария, но всяка година не пропуска да се върне в България по повод отбелязването на Световния ден на тангото.

Повече информация за събитието на 11 декември 2022 г. и за историята на тази „житейска философия“, е публикувана на сайта www.diadeltango.com.

Снимки – diadeltango.com и Божидар Любенов

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25