Преди седмица бе представена Националната рейтингова система за 2022 година. Тя сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
"Състоянието на българското висше образование е незадоволително. Ние продължаваме да имаме доста проблеми в тази сфера. Един от най-видимите проблеми с фрагментацията на висшето образование, т.е. има прекалено много малки висши училища, на които е трудно да се конкурират както на национално, така и на европейско ниво", коментира в "Нашият ден" Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".
Преди 10 години най-масовите професионални направления бяха икономика, администрация, управление и право. В момента най-масовите са икономика с два пъти по-малко студенти отколкото преди десетина години. На второ място вече е педагогиката, а на трето място е медицината. Българското висше образование произвежда много повече лекари, учители, инженери за сметка на по-малко икономисти, както и на по-малко хора, които изучават администрация и управление, и по-малко юристи", допълва Георги Стойчев.
Според Георги Стойчев това, което наблюдаваме през тази година, е рекордно ниска безработица. Тя спадна до 2% в тази група висшисти. Второто нещо, което наблюдаваме, е, че намалява делът на завършилите, които не се реализират в България. Третата позитивна тенденция от гледна точка на реализацията е, че по-голям дял от завършилите висши училища работят на позиция, за която се изисква университетско образование.
Наблюдава се интернационализация на българското висше образование. За последните 7 години чуждестранните студенти у нас са се удвоили (от 4 са станали 8%). Увеличава се делът на студентите, които се обучават в съвместни програми. Български висши училища работят в партньорство с образователни институции в чужбина и завършилите тези програми получават както българска, така и чуждестранна диплома.
Огромно значение имат и броят на научните публикации, произведени от български учени в българските висши училища.
"Това, което наблюдаваме през последното десетилетие, е един непрекъснат спад в броя на студентите. От над 260 000 те спаднаха до под 200 000 през 2020 г. През миналата и през тази година виждаме известен обрат. Нашите очаквания са, че през следващите 6-7 години до 2028 г. ще станем свидетели на постепенно увеличаване на броя на студентите и това ще се дължи на обстоятелството, че през следващите години на обичайна възраст за обучение във ВУЗ ще станат родените между 2005 г. и 2009 г.", казва Георги Стойчев.
Това са част от изводите, направени на базата на най-новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено в МОН и Институт "Отворено общество".
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
