"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка". Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.
През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс "лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация – именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът "Нестинарка" не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава – каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Откриването е на 24 ноември от 18.00 ч. в столичната галерия "Контраст"
Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.
В "Артефир“ гостуват Лилия Големинова, внучка на големия композитор, и кураторът на проекта Елисавета Станчева. Чуйте разговор с тях на Димитрина Кюркчиева.
Снимка – галерия "Контраст", Димитрина Кюркчиева - БНР
Лятото е сезонът, в който изкуството излиза от галериите и заживява в градската среда под формата на фестивали, различни инициативи, изложби на открито, а също и в алтернативни пространства. Става дума за необичайни места, които, макар и да не са създадени специално за изкуство, го приютяват за кратко или за по-дълго време. И така, заедно с утвърдени..
Четвъртата книга "Трилистна детелина" на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като "нава, видения и безпокойства" – вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева. Вместо "Хайку", избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90-те години..
Понякога в уж странична на магистралната история биография можем да открием и откриваме онези пресечни точки в движението на света, които ни казват много за него, за времето, за нас самите. Такава точно биография е например животът на знаменития български фокусник и илюзионист, прочутия цирков артист Мистър Сенко (Евстати Христов Карайончев)...
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат с редица емблематични мащабни стенописи на ключови локации в София, чрез които създава истории за взаимодействието на природата, човека и символите със сюрреалистични ситуации, носещи многопластов..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
