"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка". Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.
През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс "лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация – именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът "Нестинарка" не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава – каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Откриването е на 24 ноември от 18.00 ч. в столичната галерия "Контраст"
Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.
В "Артефир“ гостуват Лилия Големинова, внучка на големия композитор, и кураторът на проекта Елисавета Станчева. Чуйте разговор с тях на Димитрина Кюркчиева.
Снимка – галерия "Контраст", Димитрина Кюркчиева - БНР
Среща-дискусия, посветена на поезията на Захари Захариев, ще се проеведе в клуб "Петното на Роршах" в Пловдив. Събитието е организирано от литературния фестивал "Пловдив чете", литературния салон Spirt & Spirit и издателството "Кота 0". Захари Захариев напусна този свят миналата година едва на 35 и сега неговите приятели и почитатели на стиховете му..
В малкото пристанищно градче Сокчо, в Южна Корея се срещат младо момиче със смесен корейско-френски произход, което не познава баща си, французин, и никога не е напускало родината си, и художник на комикси, дошъл да търси вдъхновение, далеч от родната Нормандия. Зима е, тялото откликва болезнено на сковаващия всичко студ, недоизказаните думи ги..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок певицата. Документалният филм на Марио Кръстев ще има своята премиера в рамките на 29-ия София филм фест – на 23 март в кино "Люмиер" и на 25 март в Дома на киното. "И никой не пита защо"..
Две години и половина след бедствието припомняме за наводненията в селата Каравелово и Богдан, Карловска област. Как продължава животът на местните проследяват младите автори, студенти в НАТФИЗ, Евтим Шушолов (изпълнителен продуцент) и Катя Симеонова (режисьор) в документалния си филм "Тиня". През септември 2022 г. след цяла нощ проливни дъждове..
"С много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта" – този цитат от Йовковия шедьовър "Песента на колелетата" е избран за мото на Националния ученически конкурс за есе и разказ, в който могат да се включат ученици от V до XII клас в срок до 1 юли 2025 г. Организатори са Регионалният исторически музей – Добрич (Дом-паметник..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg