Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Емма Кьолеян:

Защо резистентността към антибиотици е опасна за здравето?

Антибиотици
Снимка: @pixabay

България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици расте и е между 15 и 20%. Експертите на Световната здравна организация алармират, че свръхупотребата на този тип лекарства е сред 10-те най-големи заплахи за човечеството. 

"В нашата страна за съжаление един голям процент от антибиотиците се изписват излишно и това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции причинени от бактерии", коментира проф. д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ "Лозенец".

Неправилната употреба на антимикробни лекарства е основният фактор за развитие на устойчиви на медикаменти патогенни организми. Необходимо е лекарите да използват бързи скринингови методи, които могат да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин.

Д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена"Голям брой от родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е неправилно“, допълва проф. Кьолеян.

Свръхконсумацията на антибиотици водят до нежелани лекарствени реакции като гадене, повръщане, стомашни болки, както и диария. В някои случаи дори и обриви.

През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в страната. В заключението на Европейския център по контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.

Страната ни е изложена на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции поради факта, че лекарите не са добре запознати с антибиотичната резистентност, твърди проф. Кьолеян.

Годишно в света умират 700 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000.

Според нея, когато се развият антибиотично резистентните щамове, чувствителността към дадения антибиотик много трудно се възстановява. Борбата трябва да бъде многостранна. Има специални изисквания за лекарите, за медицинските сестри, за фармацевтите.

Необходимо е правителствата да се ангажират с национални планове за действие, които да подкрепят разумното използване на антибиотици. 

"Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те са продаван в аптеките на база на издадените от тях рецепти“, казва проф. Кьолеян.

В допълнение тя коментира, че пациентът, трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан. Задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание. Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек.

Целия разговор с проф. д-р Емма Кьолеян можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

100 000 българи подкрепиха петицията срещу клетките за телета

Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..

публикувано на 20.08.25 в 11:12

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и танцова терапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52
Ловно-рибарско сдружение София-Запад

135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад

В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..

публикувано на 18.08.25 в 17:00