Какво се случи през изминалите дни и как това се отразява на живота ни? Кои са темите на деня във всекидневието на двама активни граждани – Ася Антонова и Йосиф Деянов?
“Занимавам се с много неща, имаме си организации, клубове и центрове. Ако протестите са кратки, се събираме най-често в някой парк или заведение“, казва в ефира на “Нашият ден“ Йосиф Деянов и допълва:
“Забелязвам как се повишават някои цени, но когато се замисля за нещата, които потребявам за месеца, не е кой знае какво. Опитвам се да търся положителното. Инфлацията, която има в момента, ще ни помогне да си вдигнем стандарта и да достигнем по-развитите държави“.
“Групата с приятели, с които се събираме, трябва вече да са пред задния вход на парламента, тъй като ще се гласуват промени в Изборния кодекс за т.нар. "хартиени бюлетини". Ние сме силно против това. Днес протестът е срещу това, но по принцип е срещу всичко. По същия начин, по който искат да ни влияят с изборните бюлетини, искат да ни влияят с всякакви други неща“, посочва още той и подчертава:
“Винаги трябва да се хващаме за това, което е най-актуално, за да може да се промени всичко останало“.
“Може би ежедневно мислим и разговаряме за цените. Малко трудно се справяме, но имах смелостта да изисквам малко по-високо заплащане от моя работодател. Той го прие радушно. Имах известно увеличение на заплатата, за да можем да се движим по-адекватно спрямо инфлацията в България. Не бих казала, че взимам висока заплата, но в известен смисъл се справям“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ася Антонова и допълва:
Иран
Според нея трудно можем да проумеем това, което се случва там, видимо и покрай футболното първенство, защото България остава една от най-свободните страни като право на действия и изразяване.
“Един от важните протести беше реализиран от синдикатите – КНСБ и КТ “Подкрепа“ в началото на ноември. Те се борят за увеличение на доходите. Тези искания са свързани и с директива на ЕС, която изисква увеличение на минималната работна заплата, която да е 50% от средната. Синдикатите се борят тя да се увеличи на 850 от 710 лева, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Леа Вайсова и допълва:
“При тези синдикални мобилизации има един проблем и това е, че в повечето случаи синдикатите разчитат на своите структури. На своите членове по структури, а не толкова да се опитват да разширяват и мобилизират населението в полза на техните искания, в което няма никакво съмнение – те са справедливи и съм убедена, че повечето от нас ги споделяме. Смятам, че трябва да се увеличават доходите, че не е справедливо ние да поемаме на гърба си тази икономическа криза и изобщо да плащаме цената на живота. Знаем, че издръжката на живот е една тема, която мобилизира из целия ЕС, особено в Париж и във Великобритания. Има много мобилизации около издръжката на живот, те са справедливи, но в повечето случаи синдикатите разчитат основно на своите структури и не адресират, не търсят широка подкрепа от страна на гражданите, които да се включват в тези мобилизации. Това ми се струва проблем“.
Какво е отношението на младите към събитията?
“Едно съвсем скорошно изследване, правено по данни на Европейското социално изследване и е национално представително за България, показва, че децата и младите хора са сравнително най-малко заинтересовани от политиката на пръв поглед. То показва, че ако огромната част, поне половината от хората, които са от 25 години нагоре, следят политически новини, интересуват се от това, което се случва, то при 15-24-годишните това са едва 16%. Много често този процент изглежда нисък и седи така сякаш младите хора не се интересуват от политически живот и от собственото си гражданско участие. Когато се загледаме по-внимателно обаче, откриваме, че причината за това е, че огромната част от тези деца и млади хора не се разпознават в посланията на нито една политическа партия“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Мария Брестничка.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
