Преходното и непреходното в живота

Има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство.

Тази истина се доказва и от евангелското четиво от тринадесета неделя след Въздвижение, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с Божиите истини и не знае случай, в който да е нарушил Господните заповеди. Ето защо с чувство на съвършена праведност той застава пред въплътената Правда Божия, за да разбере как да наследи живот вечен. Сърцеведът Христос вижда добрите дела на началника и добросъвестното изпълнение на всички Божи заповеди, но все пак добавя: "Още едно не ти стига." Свикнал с мисълта за своето съвършенство нищо не смущава покоя на душата, но все пак, както всички други и законникът има своите недостатъци. И това го изненадва. Осъзнавайки, че не може да се раздели с богатството си, той си тръгва наскърбен, чувствайки се безсилен да добие някога това едно, което не му достига.

Отправените думи към юдейския началник Спасителят ги казва и на всеки един от нас. През всичките години от създаването на света "едно не ти достига" се отнася до всеки човек. Разликата е в това, че едни признават своето несъвършенство, докато други не го чувстват и го отричат.

Може ли и как да бъде наследен живот вечен ще говорим с протодякон Любомир Братоев, който служи и в патриаршеския катедрален храм "Св. Александър Невски" в София, а освен това е екскурзовод, бивш кръчмар, запален рокер и пътешественик.