По повод 110-годишнината от Балканската война в залите на Националния исторически музей може да бъде видяна изложбата "Разкази за войната". Тя е посветена на този толкова драматичен момент от българската история. Акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята на войната, от мобилизацията през септември 1912 г. до победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар. Но и тежките боеве при Чаталджа, и трудното ежедневие на българският войник до обсадата и превземането на смятаната за непревземаема Одринска крепост.
В "Нашият ден" директорът на Националния исторически музея доц. д-р Бони Петрунова припомня един любопитен факт. Когато през 1973 г. се създава тази институция, е било замислено НИМ да има собствено радио и редовно да излъчва предавания с най-актуалните новини от хранилището на българския дух.
"Това е най-големият музей в страната, изцяло посветен на цялостната българска история от началото до края, дано да няма край. Стараем се всички паметни събития, които са свързани с нашата история и от които се интересуват нашите посетители, да ги отразим било то в изложби, било с кратки експозиции, в които показваме забравени непознати предмети. И в тази връзка направихме една много добра експозиция, посветена на Балканската война“, споделя доц. д-р Петрунова.
Съдбата на един народ е свързана с всичко това, което става в неговото житие и битие. Всички промени, положителни или отрицателни, изграждат неговата памет.
"Историята е колело. То се върти, един път си по-надолу, след това се вдигаш на върха – и няма за какво да се отчайвате. Ние сме велик народ, малко уморен, защото сме доста стари като нация, но пък имаме бъдеще“, казва доц. д-р Бони Петрунова.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
За постоянната експозиция на Третото българско царство в "Нашият ден" разказва д-р Валентина Задгорска, ръководител отдел "Нова и най-нова история" в НИМ.
"Експозицията за Третото българско царство е разположена в зала № 5 на Националния исторически музей и обхваща периода от възстановяване на българската държава през 1878 г. до обявяването ѝ за Народна република през 1946 г. Повече от 800 броя културни ценности представят основни събития от родната история, свързани с политическото, икономическо и културно развитие на Нова България", посочва д-р Валентина Задгорска.
Сред експонатите са Търновската конституция, гербове на Княжество и Царство България, възпоменателни медали, живописни портрети и снимки на българските монарси. Показани са лични вещи, документи и портрети на изтъкнати политически, културни и научни дейци, сред които са Тодор Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов. Място в експозицията са намерили възпоменателни медали от Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., знамето на Кратовската чета от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., печати на българските училища в Прилеп и Драма от началото на ХХ в. Важни са и паметни знаци – свидетелства за признателността на еврейската общност за спасяване на българските евреи по време на Втората световна война, сред които е подаръкът, връчен през 1995 г. на президента Жельо Желев от евреите във Вашингтон.
"Част от културните ценности са уникални и могат да се видят единствено в Националния исторически музей. Сред тях са златна чаша, подарена от министър-председателя Стефан Стамболов на княз Фердинанд І и княгиня Мария Луиза по случай сватбата им през 1893 г. Чашата е откупена и предоставена на НИМ от г-н Емил Хърсев", споделя д-р Валентина Задгорска.
Според нея всеки предмет има своята история. Първото издание на романа "Под игото“ на Иван Вазов. Орден "За гражданска заслуга“ с брилянти, изумруди и рубини на Димитър Станчов. Паметни знаци, подарени на Александър Малинов и Михаил Такев от цар Фердинанд І по повод обявяване на Независимостта на България. Възпоменателен медал, отсечен по случай полагане основите на Българския подводен флот през 1917 г., звънец от Народното събрание, с който България е обявена за Народна република.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Когато подготвяхме плана за изложбата с колегите и успяхме да го направим, се получи изложба с човешко лице. Акцентът в изложбата е снимковият материал, който е доста богат във фондовете на НИМ и на него се опряхме като основа на самата изложба“, посочва Христо Христов.
И допълва, че е следвана хронологията на събитията от витрина към витрина вървят експонатите в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Акцент в изложбата са различните видове оръжия. Пушки и карабини "Манлихер", модели от 1888 г. до 1895 г., както и офицерско оръжие, пистолети "Люгер-Парабелум", както късо и дълго хладно оръжие.
Сред експонатите е часовникът на Шукри Паша, който е комендант на Одринската крепост, по време на обсадата от Втора българска армия и превземането ѝ през март 1913 г. Часовникът е подарен от самия Паша на фелдфебел Иван Филчев, който е начело на караула, който охранява самият главнокомандващ Одринският гарнизон.
За първи път се представят личните печати на двама от най-известните генерали, водили българските войски по време на Балканската война. Това са военният министър генерал Никифор Никифоров и командващият Трета армия генерал Радко Димитриев.
В изложбата намират място и спомените на Радул Милков. Той е първият български военен пилот, който на 16 октомври 1912 г. извършва първия боен разузнавателен полет над Одрин.
"Балканската война трябваше да се превърне в най-важната война в българската история. И за момент тя беше такава. Тази война с едно общо усилие на народ, армия и управляващи трябваше да реши Българския въпрос, обединението на всички наши сънародници на Балканите в една държава“, споделя Христо Христов.
110 години след края на Балканската война остава едно усещане за гордост за българските победи.
Снимки: НИМ
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а след това ще има парти и музика на живо. Фестивалът ще продължи до 16 октомври с прожекции в клуб “Строежа”, Дом на киното и Кино “Кабана”. Като наследник на Международния филмов фестивал "На брега"..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката публика. В него участват известни и авангардни български и чуждестранни автори – от добре познати имена с дългогодишен опит до млади, изгряващи артисти. Основен фокус на "Софийските метафори" е..
"Комикс клас" е заглавието на новата книга на Милен Хальов. Тя е много по-различна от предишните фентъзи романи "Кало змея" и "Общежитие за чудовище" и за първи път ще бъде представена от автора на 13-и септември на Алеята на книгата в София. В книгата се разказва за живота и щуротиите в 4-ти Г клас. Добре дошли в 4 Г клас, където всеки се мисли..
За десети пореден път в София ще се проведе КвАРТал фестивал . От 12 до 14 септември в карето от улици, между бул. "Мария Луиза", бул. "Сливница", бул. "Дондуков" и ул. "Раковски" галерии, работилници, книжарници, заведения и културни институции излизат на улицата, за да популяризират дейностите си. Програмата предлага също архитектурни, фотографски и..
На 13 септември в Античния керамичен център край Павликени ще се проведе седмото издание на античния фестивал "Древна балканска земя". Организатор на събитието е Историческият музей в град Павликени. Директорката на музея – Елена Чанакчиварова-Христова споделя: "Оставаме верни на себе си, като акцентираме отново върху керамика, керамични..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
