Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книга за предателството и свободата

"Оловна тишина. Историята на един разстрел" е новият документален роман на Ивайла Александрова, който излиза след "Горещо червено". След филма на Костадин Бонев по неин сценарий "Пет разказа за един разстрел" тази книга продължава да търси, събира и изследва фактите около делото на Никола Вапцаров и останалите подсъдими, но книга и филм, според самата авторка, се раздалечават във времето, а "историята може да бъде много истории". Със завидна упоритост, последователност и кураж девет години тя работи с архиви, с документи, изследва, прави анкети и интервюта и не спира да разследва и открива нови материали, които са част от този том над 700 страници.

"В продължение на няколко десетки години – пише Ивайла Александрова – историята на дело № 585 на Вапцаров, представяна в този цензуриращ канон, функционира като литература и по всевъзможни агитки. Границата между истината и измамата се приплъзва, скрива се и се манипулира. А фикцията за Вапцаров минава за реалност и той стои превърнат в шаблон“. 

На представянето на "Оловна тишина" Елена Алексиева каза, че книгата освобождава по своеобразен начин Вапцаров от паметника, в който е превърнат през годините. Тя "освобождава" и прикриваните факти за предателството, или както казва самата Ивайла Александрова – "всеки е предавал всеки".

Младен Влашки, отговорен редактор на документалния роман, пише за "Оловна тишина": "Това изследване е безпощадно спрямо всякакви манипулации относно Вапцаров, неговия архив в паметта на българите и неговото творчество. Изпълнено е с научна точност, с много прозорливост в търсенето – изворовият материал е безспорен и в голяма част непознат – без идеологизации или субективизации. Издаването му е просто дълг към българското себепознание."

Чуйте репортажни записи на Силвия Чолева от премиерата – Младен Влашки, Елена Алексиева и Кирил Василев.

Снимка – изд. Жанет 45

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Мая Александрова

Българско изследване търси произхода на божествата на съдбата

Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..

публикувано на 19.06.25 в 09:35

Музеят "Земята и хората" празнува Ден на дарителя

Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства.  За историята..

публикувано на 19.06.25 в 09:26
Павел Попандов

Защо за Павел Попандов личността е преди артиста

Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...

публикувано на 19.06.25 в 08:20

Изкуството на Николай Константинов вплита реално и виртуално пространство

В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето".  Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..

публикувано на 19.06.25 в 08:05

Петър Димитров: На фона на мълчанието на МК "А to Jazz" ще се проведе в авариен режим

В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..

публикувано на 18.06.25 в 17:30