Между политическите граници, общите традиции и невидимата нишка на фолклора, която обединява балканските народи, в "Нашият ден“ коментира д-р Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
"Част съм от Института от 2008 г., когато станах докторант там и когато започнах да работя по темата за трудовите миграции на албанците от днешна Северна Македония към различни части на света, включително към източните части на Балканите. Акцентът на моето изследване беше върху съвременния период от Втората световна война насам“, посочва той.
Етнологията на миграциите става едно от основните полета на научните занимания на д-р Марков. През годините се оформя и още едно важно поле – изследванията на природното и културното наследство в контекста на местното развитие. Важен акцент са изследваните в контекста на социалните и културните всекидневни практики и връзките, които индивиди и групи поддържат и развиват, както и тяхното отражение върху местата, изпращащи мигрантите, споделя етнологът:"Не само у нас имаме такива процеси като изселването на българските турци, което се случва на няколко вълни през XX век. Но и в съседните на нас държави имаме подобни процеси, когато под политически натиск са се случвали подобни изселвания на различи групи население“, припомня експертът.
Етнологът е работил и продължава да работи сред различни етнически, религиозни, културни и социални групи (част от които разпръснати през държавните граници) в няколко страни на Балканите – Албания, България, Косово, Словения, Сърбия и Северна Македония.
За всеки човек, който е пътувал из Балканите, става ясно, че ние имаме много сходства в манталитета си, във всекидневието си. Сходства, които се дължат на исторически наслагвания. Все още има спор, коя е родината на киселото мляко – България, Гърция или Турция. Подобни млечно-кисели храни има в различни части на света, допълва етнологът.
"На Балканите се опитваме всичко да придърпаме, за да кажем "това е наше". Подобен процес се наблюдава още в края на XIX век по отношение на родово-семейния празник – в България се нарича "Служба“, в Сърбия "Слава“. Сръбските изследователи твърдят, че изконно там, където той се празнува, там са сръбски територии. От своя страна български автори отговарят на тези искания и показват, че подобни празници има и в България, дори в Албания“, казва д-р Ивайло Марков.
В балканската традиция, дори в рамките на едно семейство, е обичайно единият брат да заема просръбска позиция, другият – пробългарска, третият – промакедонска.
"Не мисля, че признаването на малцинство в Македония или някъде другаде задължително ще доведе до някакви конфликти. Но това не бива да се изключва, когато бъде политизирано“, твърди експертът.
Според д-р Ивайло Марков трябва да се търсят повече възможности за междукултурен обмен, трансграничен. Хубаво би било, ако всички тръгнем по европейския път на развитие и тези граници нямат това значение, което имат в момента – да разделят. А да придобият значението на мост за свързване на населенията от двете страни.
Целия разговор с д-р Ивайло Марков можете да чуете в звуковия файл.
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...
"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+. В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..
На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
