Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra Култура

Защо е важно да съхраним културно-историческо наследство на българите в Албания?

Традиционното женско облекло при християните от Голо Бърдо, Албания.
Снимка: westbalkans.org

Срещата на върха ЕС и Западни Балкани за първи път се провежда в  Албания – страна, която не е част от ЕС. Лидерите на 27-те и шестте държави от Западните Балкани ще обсъдят стратегическото партньорство и развитието на политическия диалог с Европейския съюз, преодоляването на негативните социално-икономически последици от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена кризи, предизвикателствата пред сигурността, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност.

Това е един от ключовите моменти, в които може да се говори за опазване на културно-историческо наследство на българите в Албания. Преди броени дни приключи работа кръглата маса с международно участие "Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“. Какво е актуалното и какви са проблемите, в "Нашият ден“ коментира доц. д-р Веселка Тончева, етнолог, изследовател в Институт за етнология и фолклористика на БАН.

Фокусът на проекта е поставен върху миналото и настоящото на българите, населяващи четири държави – Република Албания, Република Косово, Република Северна Македония и Република Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като "Западни Балкани”. В тях има дълбоки следи от българското културно-историческо наследство в областта на историята, езика, културата, бита, фолклора. Това е напълно обяснимо заради общите процеси, които протичат в българския народностен организъм от много векове насам.

"Изследването е свързано с нашите сънародници там, които по исторически обстоятелства са останали на чужда територия и вече повече от 100 години живеят в едно чуждоезикова среда, но успяват да съхраняват паметта, езика културата“, посочва доц. д-р Веселка Тончева.

За първи път доц. д-р Веселка Тончева попада в областта Голо Бърдо в Албания през 2007 г., благодарение на спелеолога Алексей Жалов.

"Пещерняците донесоха едни записи от област Голо Бърдо, която е на границата със Северна Македония, но от албанска страна. Условно казано, между Охрид и Дебър. Аз бях много впечатлена от този архаичен език, диалект, който съдържат песните им, музикалното им съдържание“, припомня доц. д-р Веселка Тончева.

И допълва, че обектите на нейните проучвания са в областите Голо Бърдо, Гора и Преспа. Това са трите по-големи територии, където има наши сънародници, останали на албанска територия по различно време след Балканките войни, както гораните след 1924-1925 г.

Ролята на учените, които са проучвали тези райони в Албания, е да разказваме за тези хора, защото реално след 1948 г., когато се затварят границите на тоталитарна Албания, се губи връзката с тях. Едва след началото на демократичните промени през 90-те година на XX век започва възстановяването на контактите с българската общност.

"Ние трябва да имаме знанието за тях, защото те имат българско самосъзнание и имат усещането, че са българи и че България е "Майка Бугария“, както я наричат по-възрастните хора“, казва доц. д-р Веселка Тончева.

През 2017 г. албанската държава призна официално съществуването на българско малцинство в страната. А изследванията на доц. д-р Весела Тончева са в основата да бъде извървян този път. Много важна за признаването е подписката, която е била направена от българите, които живеят там.

В допълнение тя споделя, че благодарение на проекта  "Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)” и на кръглата маса с международно участие "Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“ има възможност да продължи да работи теренно. 

Целия разговор с доц. д-р Веселка Тончева можете да чуете в звуковия файл.

  Снимки – Традиционното женско облекло при християните от Голо Бърдо, Албания. westbalkans.org
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Новото издание на "Любовта е лудост" стартира във Варна

Днес във Варна започва Международният филмов фестивал "Любовта е лудост" . Фестивалът е основан през 1993 година . Програмата включва между 12 и 15 селектирани филма, произведени през последните две години, като в основата им стои темата за любовта . Тридесет и третото издание на МФФ "Любовта е лудост" ще се проведе в периода  22.08 - 31.08.2025 г...

публикувано на 22.08.25 в 10:50

Фолклорни носии и традиции се представят отново в Жеравна

В Жеравна започва Международният фестивал на фолклорната носия . Събитието се провежда по традиция в първата събота и неделя след празника Голяма Богородица. Фестивалът е създаден през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Националния фолклорен ансамбъл "Българе". Редакторът Таня Любенова разговаря с..

обновено на 22.08.25 в 10:39

"Дни на студентската поезия и проза" в Хасково – четвърто издание на фестивала

В Хасковска област започва четвъртото издание на Националния фестивал  "Дни на студентската поезия и проза" . В рамките на форума за четвърти път ще бъдат излъчени и победителите от студентския литературен конкурс  "Проф. д-р Асен Златаров – Аура". Организатор на събитието е местното читалище  "Светлина – 1926" , а целта на конкурса е да предостави..

публикувано на 22.08.25 в 09:53
Снимката е илюстративна

Проблеми решаваме всякакви

В редакция "Хумор и сатира" сме готови да измислим решение, че даже и няколко, за всеки проблем. За някои по-заплетени проблеми ще предложим като на шега решения в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме подготвили: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", композирани от Морис Аладжем, чийто..

публикувано на 21.08.25 в 16:30