Балканските войни и следата, която оставят в историята на България, са фокус на "Образованието влиза в час".
Как се преподава този период от историята в системата на средното образование и какво знаят учениците? Дали българите от преди сто години са тежали повече на мястото си? Какви са примерите, които даваме на подрастващите чрез уроците по история днес?
В дискусията в "Нашият ден" участват дванадесетокласниците в образователен профил "История" Кирил Колев, Калоян Пенов и Александър Златанов и тяхната преподавателка в столичното 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски" Мария Николова.
"При темите, свързани с българските войни след Освобождението от османско владичество, винаги има един шаблон, който е изискуем за преподаването на такъв тип уроци. Причините, последиците, техниките на работа, задължителното изискване – работа с историческа карта... Могат да се разработят дидактични задачи, свързани с линия на времето, т.е. хронологично подреждане на факти от хода на войните или таблици за систематизиране на знанието. За мен винаги е важно да се разгледат войните в исторически контекст. Всяка една от нашите войни е свързана с т.нар. "Български национален въпрос" и там е акцентът.
За мен е много важно учениците да разберат, че Балканските войни са едно естествено продължение на освободителните борби на българите още от началото на Османското завоевание. Разбира се, от 18-и век, когато в Европа се заражда и развива, в следствие на индустриализацията, модерният национализъм, този проблем навлиза вече на едно по-друго равнище. В нашите земи родоначалник на модерния национализъм е Отец Паисий.
След Руско-турската освободителна война със Сан-Стефанския мирен договор от 3 март този национален идеал, който нашите възрожденци ни оставят, е политически реализиран с помощта на Русия. Оставям настрана конюнктурните политически интереси на Великите сили. Но те са в основата на последвалото разпокъсване на българската територия с Берлинския договор.
И това разпокъсване на българската национална територия (историко-географското землище) води до зараждането на Българския национален въпрос. Основен акцент това е да се създаде държава България, която да включи своите национални граници. На второ място, да се възстанови справедливостта – това е завет от възрожденците и борците за църковна независимост.
Можем да кажем, че Българският национален въпрос приключва с Втората световна война, защото след това при променената международна обстановка и ситуация в България този въпрос получава друго наименование – нашият национален интерес вече е определян като великобългарски шовинизъм."
Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.
Снимки – Архиви, 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски", БНР
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
