Балканските войни и следата, която оставят в историята на България, са фокус на "Образованието влиза в час".
Как се преподава този период от историята в системата на средното образование и какво знаят учениците? Дали българите от преди сто години са тежали повече на мястото си? Какви са примерите, които даваме на подрастващите чрез уроците по история днес?
В дискусията в "Нашият ден" участват дванадесетокласниците в образователен профил "История" Кирил Колев, Калоян Пенов и Александър Златанов и тяхната преподавателка в столичното 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски" Мария Николова.
"При темите, свързани с българските войни след Освобождението от османско владичество, винаги има един шаблон, който е изискуем за преподаването на такъв тип уроци. Причините, последиците, техниките на работа, задължителното изискване – работа с историческа карта... Могат да се разработят дидактични задачи, свързани с линия на времето, т.е. хронологично подреждане на факти от хода на войните или таблици за систематизиране на знанието. За мен винаги е важно да се разгледат войните в исторически контекст. Всяка една от нашите войни е свързана с т.нар. "Български национален въпрос" и там е акцентът.
За мен е много важно учениците да разберат, че Балканските войни са едно естествено продължение на освободителните борби на българите още от началото на Османското завоевание. Разбира се, от 18-и век, когато в Европа се заражда и развива, в следствие на индустриализацията, модерният национализъм, този проблем навлиза вече на едно по-друго равнище. В нашите земи родоначалник на модерния национализъм е Отец Паисий.
След Руско-турската освободителна война със Сан-Стефанския мирен договор от 3 март този национален идеал, който нашите възрожденци ни оставят, е политически реализиран с помощта на Русия. Оставям настрана конюнктурните политически интереси на Великите сили. Но те са в основата на последвалото разпокъсване на българската територия с Берлинския договор.
И това разпокъсване на българската национална територия (историко-географското землище) води до зараждането на Българския национален въпрос. Основен акцент това е да се създаде държава България, която да включи своите национални граници. На второ място, да се възстанови справедливостта – това е завет от възрожденците и борците за църковна независимост.
Можем да кажем, че Българският национален въпрос приключва с Втората световна война, защото след това при променената международна обстановка и ситуация в България този въпрос получава друго наименование – нашият национален интерес вече е определян като великобългарски шовинизъм."
Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.
Снимки – Архиви, 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски", БНР
Екстремните спортове са необятна вселена, в която пристъпваме върху дъска за kite surf. Още по-необятна и труднодостъпна вселена са облеклата за екстремни спортове, в частност за кайт сърф. Марианна Калъчева – Мери и Калина Палавеева влизат в тези две вселени почти на шега, с лекотата и свободата на младостта, но и с увереността, че могат..
На днешната дата (4 юли) САЩ отбелязва своя национален празник – Деня на независимостта . През 1776 година след Американската революция бившите 11 британски колонии обявяват своята независимост от британската корона. С подписването на Декларацията за независимостта тогавашният Конгрес поставя основите на американската държава, като "страна на..
В рубриката “Темата на деня” на предаването “Нашият ден” обсъждаме с адвокат Биляна Тончева възможностите за европейско финансиране за развитие на креативните и творчески индустрии. Европейските фондове предоставят до 150 хиляди лева безвъзмездно финансиране за български предприятия и фирми от творческите индустрии по оперативна програма “Иновации и..
Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е германски архитект, който е оставил дълбок отпечатък в историята на модерната архитектура. Той е един от основателите на прочутата школа "Баухаус“ и е сред пионерите на модернизма, заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" говорим за него,..
Регенеративното или възстановителното земеделие набира все повече популярност днес, ако изобщо е подходящо да използваме термина популярност за толкова решаващи процеси като запазването и оздравяването на почвата. Тя, почвата, е на най-важното място в производството на храната, която човечеството консумира, и колкото по-бързо разберем това,..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
