От нас зависи дали младите ще се интересуват истински от историята

Д-р Стоян Георгиев е специалист по обща хирургия, но запален любител историк още от детските си години. Роден в сърцето на Северозапада – в Монтана, той практикува лекарската си професия във Велинград и споделя, че всяко кътче от България, в което е работил до момента, го кара да се удивлява от културната и етнографска пъстрота на страната ни. В предаването "Нашият ден“ той споделя за личния си интерес към историята и убедеността, че не бива да подценяваме любознателността на младите хора.

"Аз съм учителско дете и още на 5-годишна възраст, поради стечение на обстоятелствата, вече можех да чета. Случайно в Градската библиотека попаднах на една много интересна детска книжка със страхотни рисунки, където се описваха битки на българската войска от Средновековието с различни врагове. Прочетох я и установих, че това нещо ме интересува и започнах системно да търся такива книги, които да ме запознаят с подобни моменти от миналото."

Д-р Георгиев добавя още, че за него книгите, за разлика от съвременните визуални средства, предполагат фантазия и възможността да си представиш нещата, както ти ги виждаш, а не както някой друг ти ги показва. И в същото време книгите, базирани на архивни материали и документация, остават най-сериозните и достоверни извори на информация.

За него е най-интересна античната история и по-конкретно периодът на Римската република и Римската империя. Средновековието от своя страна го вълнува най-вече заради историята на Балканите.

"Историята на Балканите през Средновековието е доста по-различна от тази на Западна Европа поради ред стечения на обстоятелствата и различни процеси. Но може би в нея се корени и това, което сега сме ние днес. Тия процеси, които са протичали тогава, много често циклично се проявяват и след това."

Според Стоян Георгиев фактът, че най-вече знанията от училище стоят в основата на възприятията ни за историята, е едновременно и плюс, но и минус.

"Начинът, по който историята се преподава в училище, представлява базата, на която всички ние в повечето от случаите оставаме. Тоест хората, които не се занимават пряко с историческа наука, си остават с това, което са научили в училище. От там нататък се оформя техният, така да се каже, исторически мироглед. И тъй като в определени периоди от нашето развитие, като общество и държава, ние сме учили нещата по определени начини, идва един момент, в който дадено поколение се сблъсква с това, че следващото поколение вижда нещата по различен начин. И тогава идват някакви драми, примерно. Това важи, между другото, за всички народи, не само за нашия."

На въпрос – кои са историческите теми, на които българите най-много се палят, той обобщава, че събитията, които са оставяли най-тежка травма в историята на народа, са и най-честата причина за избухването на исторически спорове, емоции и реакции.

"И пак опираме до това, че в повечето от случаите преценката за такива травмиращи периоди се дължи на базовото обучение в училище, където, за съжаление, в много случаи нещата се минават твърде повърхностно. Обучението в училище ни запознава с даден проблем, без да ни дава неговото решение. Когато човек попорасне и узрее достатъчно, идва момент, в който започва да търси съвсем различни източници от тези, с които е бил запознат, и започва да гледа от съвсем различен ъгъл на нещата“. 

Според него едва при такава степен на зрялост човек осъзнава, че споровете, подплатени с повече емоции, отколкото с факти, както и различните прояви на "трапезен патриотизъм“, всъщност са безсмислени. Добавя още, че младите хора, колкото и странно да звучи това, не са безразлични към историята, а напротив – любознателни са, стига да успееш да запалиш интереса им към дадена тема. 

"А дали ще се заинтересуват истински, тоест да почнат да търсят – зависи от нас, поколението на бащите им и дядовците им, въобще – от предишните поколения. Ние сме тези, които по интересен и цветен начин да ги накараме да се заинтересуват какво е било нашето минало", допълва той.

Още подробности от разговора със Стоян Георгиев можете да чуете в звуковия файл.