Д-р Стоян Георгиев е специалист по обща хирургия, но запален любител историк още от детските си години. Роден в сърцето на Северозапада – в Монтана, той практикува лекарската си професия във Велинград и споделя, че всяко кътче от България, в което е работил до момента, го кара да се удивлява от културната и етнографска пъстрота на страната ни. В предаването "Нашият ден“ той споделя за личния си интерес към историята и убедеността, че не бива да подценяваме любознателността на младите хора.
"Аз съм учителско дете и още на 5-годишна възраст, поради стечение на обстоятелствата, вече можех да чета. Случайно в Градската библиотека попаднах на една много интересна детска книжка със страхотни рисунки, където се описваха битки на българската войска от Средновековието с различни врагове. Прочетох я и установих, че това нещо ме интересува и започнах системно да търся такива книги, които да ме запознаят с подобни моменти от миналото."
Д-р Георгиев добавя още, че за него книгите, за разлика от съвременните визуални средства, предполагат фантазия и възможността да си представиш нещата, както ти ги виждаш, а не както някой друг ти ги показва. И в същото време книгите, базирани на архивни материали и документация, остават най-сериозните и достоверни извори на информация.
За него е най-интересна античната история и по-конкретно периодът на Римската република и Римската империя. Средновековието от своя страна го вълнува най-вече заради историята на Балканите.
"Историята на Балканите през Средновековието е доста по-различна от тази на Западна Европа поради ред стечения на обстоятелствата и различни процеси. Но може би в нея се корени и това, което сега сме ние днес. Тия процеси, които са протичали тогава, много често циклично се проявяват и след това."
Според Стоян Георгиев фактът, че най-вече знанията от училище стоят в основата на възприятията ни за историята, е едновременно и плюс, но и минус.
"Начинът, по който историята се преподава в училище, представлява базата, на която всички ние в повечето от случаите оставаме. Тоест хората, които не се занимават пряко с историческа наука, си остават с това, което са научили в училище. От там нататък се оформя техният, така да се каже, исторически мироглед. И тъй като в определени периоди от нашето развитие, като общество и държава, ние сме учили нещата по определени начини, идва един момент, в който дадено поколение се сблъсква с това, че следващото поколение вижда нещата по различен начин. И тогава идват някакви драми, примерно. Това важи, между другото, за всички народи, не само за нашия."
На въпрос – кои са историческите теми, на които българите най-много се палят, той обобщава, че събитията, които са оставяли най-тежка травма в историята на народа, са и най-честата причина за избухването на исторически спорове, емоции и реакции.
"И пак опираме до това, че в повечето от случаите преценката за такива травмиращи периоди се дължи на базовото обучение в училище, където, за съжаление, в много случаи нещата се минават твърде повърхностно. Обучението в училище ни запознава с даден проблем, без да ни дава неговото решение. Когато човек попорасне и узрее достатъчно, идва момент, в който започва да търси съвсем различни източници от тези, с които е бил запознат, и започва да гледа от съвсем различен ъгъл на нещата“.
Според него едва при такава степен на зрялост човек осъзнава, че споровете, подплатени с повече емоции, отколкото с факти, както и различните прояви на "трапезен патриотизъм“, всъщност са безсмислени. Добавя още, че младите хора, колкото и странно да звучи това, не са безразлични към историята, а напротив – любознателни са, стига да успееш да запалиш интереса им към дадена тема.
"А дали ще се заинтересуват истински, тоест да почнат да търсят – зависи от нас, поколението на бащите им и дядовците им, въобще – от предишните поколения. Ние сме тези, които по интересен и цветен начин да ги накараме да се заинтересуват какво е било нашето минало", допълва той.
Още подробности от разговора със Стоян Георгиев можете да чуете в звуковия файл.
В предаването "Lege Artis" беше обсъдена темата за имунната система през есента, като специалистите по вирусология предупредиха за предстоящ бум на заразните болести у нас. Един от водещите експерти в областта на имунологията и алергологията, акад. д-р Богдан Петрунов, объсди темата в ефира на предаването. " Имаме два пътя за стимулиране на имунитета..
Конференцията на Европейския хемофилен консорциум ще се проведе от 4 до 6 октомври 2024 г. в Гранд хотел "Милениум София", съобщават организаторите. Това ежегодно събитие събира водещи експерти в областта на хемофилията, пациенти, представители от европейските асоциации по хемофилия, представители на фармацевтичната индустрия и други заинтересовани..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" се обсъжда темата за достъпната среда за хора с увреждания , майки с колички и възрастни хора. Събеседник е Валентина Христова , представител на общността "Мостове" и майка на дете с увреждане, която разказва за кампанията "Задай посока". Основната цел на кампанията е да насърчи гражданите..
Октомври е Международен месец за борба с рака на гърдата, а в момента стартира и информационна кампания за скрининга на маточната шийка и имунизацията срещу човешки папилома вирус (ЧПВ). Гост в Lege Artis e проф. д-р Иван Костов – акушер-гинеколог, директор на УСБАЛАГ "Майчин дом", ръководител на катедра "Акушерство и гинекология" към..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", по случай Световния ден на селскостопанските животни и в навечерието на Международния ден за защита на животните, обсъдихме важни теми, свързани с отношението към животните и практики, които би трябвало да останат в миналото. Един от поводите за дискусията е неотдавнашното решение на Ветеринарния..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg