Дори само заради неизбежното сравнение с все по-агресивно нахлуващите непривични и чужди за езика ни възклици от американския английски като натрапливото "уау", "упс", "оуч" и прочие, темата буди жив интерес. Тя е привлякла вниманието на проф. Марияна Цибранска и доц. Ваня Мичева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН, които изследват две големи групи средновековни текстове.
Първата обхваща бележките или приписките, оставени в полетата на ръкописи от Х до XVIII век от техните преписвачи. Скромните и усърдни книжовници не са си позволявали намеса в основните религиозни текстове, които грижливо са преписвали на ръка, затова пък в полетата са оставили малко на брой, но много интересни за изследователите бележки. Там те са си позволили да споделят за тегобите и изпитанията на труда си, за сполетели ги несгоди и премеждия. Тъкмо там се намират и междуметията или възклиците, изразяващи емоциите на обикновения смъртен човек. "О, ох, е де, уви, олеле, майко моя, брате мой, царю небесни, амин" и днес са познати и използвани, макар че понякога в различен контекст.
Други като "тако ми Бога," се откриват в диалектите. Многобройни са възклицанията, включващи елементи като "горе, горко, зле, тежко" – напълно отговарящи на тежкия и неблагодарен труд на преписвача, но и типични за себесъзнанието и себепредставянето на християнина.
Втората група текстове са новобългарски дамаскини от XVII век, написани на език, много близък до живата народна реч, и затова показателни за изразяването на емоции чрез възклицания пак в гамата на болката, окайването, скръбта и по-рядко на радостта и приятната изненада. Интересен е въпросът дали междуметията в средновековните текстове, превеждани основно от гръцки, са пренесени или повлияни от този чужд и основен в религиозната книжнина език. Отговора ще чуете в аудио файла.
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..
Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има..
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
В училище "Космос" всяка нова учебна година носи надежда за цялата местна общност. Откриването на това учебно заведение, преди години, връща живота..
На 28 септември, в Античния театър на Пловдив, публиката ще има възможността да се потопи в едно уникално музикално преживяване, водено от виртуозния..
Възпитанието на децата е като отглеждането на градина. То се нуждае от търпение, постоянство и любов. В първия учебен ден в импровизираното изнесено..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
