С две събития у нас отбелязваме 100-годишнината от рождението на хърватскaтa поетeса Весна Парун. Снощи в Народния театър "Иван Вазов" се състоя представлението по нейни творби "Аз, която имам ръце по-невинни" – aвторски проект на Загребското театрално ателие, а днес се открива и изложба в къща-музей "Никола Й. Вапцаров" за живота на Весна Парун под надслов "Фанатик на истината: Весна Парун в Народна република България (1962-1967)".
Весна Парун е тясно свързана с нашата страна и интелектуалния ѝ елит по времето, докато е живяла в България – от 1962 до 1967 година, когато я екстрадират с обвинението, че е шпионин на тогавашния югославски президент Й .Б. Тито. За това, че е била следена от Държавна сигурност у нас, свидетелстват съхранените в Българския държавен архив в София донесения на четирима агенти, за които Людмила Миндова пише в студията си "Поетесата и Държавна сигурност. Весна Парун в България". Самата поетеса пише следното:
"А аз междувременно с пясъчен часовник в сърцето и гонг в главата пресякох българската граница, водех ултракафкиански съдебни дела почти на живот и смърт от другата страна на Стара планина, учих се от големия дисидент Радой Ралин – ждановски, тодорпавловски и тодорживковски изгнаник – да пиша пародия, сатира, епиграма. Въоръжена с това, се върнах в родното лоно, където – ето ти идилия – папагали и гарвани ме засипаха с бърборене и квазиполитически клевети. Благодаря им."
Изгонена от България, тя се завръща в родината си, където също не е приета с радост. Днес обаче тя е смятана за най-добрата хърватска поетеса. Ето какво казва за нея поетът и преводачът Тонко Мароевич, голям ценител на творчеството ѝ: "Наш културен и емоционален дълг е да припомняме епохалното значение на нейното творчество и да насърчаваме широката публика да се обърне към вдъхновяващите и с непроходна стойност нейни стихове и страници!“
Освен много от съвременните български поети, тя е превела и издала книги на Пеньо Пенев и Христо Ясенов. Нейни преводи на български има само в една книга с избрани стихотворения от 1964 г. Катя Зографова публикува през 2016 г. "Българскта одисея на Весна Парун".
Повече за Весна Парун чуйте от преводачката Ксения Банович и Людмила Миндова.
Снимки – къща-музей "Никола Й. Вапцаров"
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..
Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..
Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..
Задава се циркова революция! От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..
Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър". Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град...
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg