Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Очакваният ръст на софтуеърния сектор у нас за 2022 г. е близо 26%

Снимка: ЕПА/БГНЕС

ИКТ индустрията, в която софтуерният сектор е водещ, има амбицията в следващите пет години да заеме първото място по приходи в българската икономика.

Това обявиха от БАСКОМ при представянето на традиционния годишен доклад БАСКОМ “Барометър“. То се състоя в присъствието на мениджърите на софтуерните компании-членове на асоциацията, която вече наброява над 150 фирми и организации, както и на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов.

“Индустрията отново показва много вискоо ръст, устойчив ръст от 26%, което е значително над средното за индустрията.Постоянно се увеличат хората, които работят там, млади таланти постоянно навлизат. Тази година достигнаха до 50 000 човека. Добавяме по около 5 000 човека всяка година със сравнително високи доходи. Едно желано работно място и икономика, която е на световно ниво и от малкото, които привличат обратно кадри в България“,  казва в ефира на “Нашият ден“ Филип Мутафис, член на управителния съвет на БАСКОМ.

“Нашата прогноза показва, че 2026 г. индустрията ще има нужда от 9000 млади таланта, а университетите ще произведат някъде около 2500 и 2800 специалиста в тази индустрия. Очертава се една много голяма ножица между търсенето и предлагането, която ни притеснява. Тя е породена от високото темпо, с което се движи индустрията.

Прогнозите са за голям недостиг на софтуерни специалисти са на световно ниво. Търсенето не идва само от България, но е 85-86% от износ. Една от малкото български индустрии, които предлагат продукт с висока добавена стойност.

Софтуеърната индустрия е почти на 100% на светло, докато цели икономически отрасли в България са в сивия сектор. Ако някой има искрено желание да увеличава приходите в бюджета, би трябвало да се насочи към изсветляване на сивия сектор, който е значителен“, посочва още Мутафис в интервю на Александър Райчев в предаването “Нашият ден“ по програма “Христо Ботев“ на БНР.                                            

По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39