Това твърди великият маестро, когото наричаха "последният мохикан", заради дълбоките духовни нишки, които го свързваха с личности, определяли посоката на развитие на музикалната история от първата половина на ХХ век: Барток, Кодай, Рихард Щраус, Тосканини.
"Животът ми бе пълен с изненади", обобщава в едно от последните си интервюта през 1997 година Дьорд Шолти. Унгарец по произход, получил през 1972 година (тогава е на 60) британско гражданство и рицарско звание. Сър Джордж остави респектиращо с мащабите и разнообразието си звукозаписно наследство – над 250 регистрации (сред тях 45 оперни заглавия), осъществени в границите на половин век. Толкова продължи сътрудничество между Шолти и фирмата Decca. През 1947 година тогавашният шеф на компанията Морис Розенгартен предлага на 35-годишния диригент заедно да оформят една от най-впечатляващите страници в историята на звукозаписа. Успяват и още как! Първото зашеметяващо попадение се оказва първият пълен цикъл на "Пръстенът на нибелунга". Осъществен в студио в партньорство с Виенската филхармония. Грандиозната епопея трае девет години и приключва в средата на 60-те години. През 2011 година записът на Дьорд Шолти на гениалната тетралогия на Вагнер е избран за най-великият на всички времена! От водещи критици в класическата музика на Великобритания, а допитването е осъществено от ВВС Music Magazine. "И други регистрации на "Пръстенът на нибелунга" имат своите предимства, но Шолти остава ненадминат", разяснява Майкъл Скот Роън, съорганизатор на анкетата. Великият маестро бе сред най-впечатляващите тълкуватели на Вагнеровите партитури. Редом с тези на Рихард Щраус и Верди, Малер и Брукнер, Моцарт и Бетовен, Барток и Кодай.
Колкото до изненадите, те следват неотлъчно Дьорд Шолти още от самото начало. Гарнирани със солидна доза късмет, разбира се. Че как иначе може да се нарече възможността да учиш при Барток, Кодай и Ерньо Дохнани – това се неговите преподаватели в академията "Ференц Лист" в Будапеща. В родния си град бъдещият маестро изучава пиано, композиция и дирижиране. Мнозина съзират безспорен виртуоз на клавишите, а победата на конкурса в Женева през 1942 година потвърждава предположенията. Шолти обаче има друга цел и тя е диригентският пулт. Пътят до него все пак минава през корепетиторското място в операта на Будапеща, което му предлагат още през 1930 година. Диригент- евреин, при това съвсем млад в ония години, няма на какво особено да се надява. Тук късметът отново напомня за себе си.
Мястото е Залцбург, годината – 1937. "Работих като корепетитор в Будапеща вече няколко години", спомня си Шолти. А с едно препоръчително писмо се озовах на пианото за сценичните репетиции на "Вълшебната флейта". Дойде Тосканини и ме изгледа с голямо недоверие. Все пак направих всички репетиции и свирих на глокеншпил на представленията. Завърнах се в Будапеща с целия ореол от работата си с Тосканини и дебютирах като диригент със "Сватбата на Фигаро" в деня на окупацията на Австрия от германците през 1938. Това бе единственото ми оперно представление преди войната! Имах достатъчно късмет, за да напусна Унгария. Останах в Швейцария през цялата война и седнах отново на пианото, разказва Дьорд Шолти пред Пол Робинсън. Всъщност в каталога на Decca със записите на маестрото най-ранен се оказва този с цигулковите сонати на Бетовен и Брамс, в който Шолти партнира на Георг Куленкампф.
В съботната вечер (17 декември, от 20 часа) ще се наслаждаваме обаче на друг запис. Култов запис от 1981 година, с който сър Дьорд печели една от своите над 30 награди Грами. Става дума за "Сватбата на Фигаро". В Моцартовия шедьовър сопраното Кири Те Канава блести в коронната си роля на графинята, а баритонът Томас Алън е граф Алмавива. Сузана – Лучия Поп, Фигаро – Самюел Рейми, Керубино – Фредерика фон Стаде , Марцелина – Жан Барбие, д-р Бартоло –Курт Мол, Дон Базилио – Робърт Тиър, хор на Ковънт Гардън и Лондонската филхармония. На диригентския пулт – Дьорд Шолти. Фантастичен запис, любим на меломаните по целия свят, продуциран от фирмата Decca през 1981 година и спечелил безапелационно награда Грами. Впрочем статистиката отчита, че нито един музикант (в който и да е жанр) не е достигнал внушителната цифра от 32 статуетки Грами!
Четвърта поредна година гостуваме на събитията, организирани за чуждестранни програматори и журналисти от испанското Сдружение за авторски права SGAE: Jazz ñ и Flamenco ñ. Привилегията да откриваме интересни нови проекти е споделена с нашите слушатели и сега. Два и половина часа с документални записи от Гранада с Рейес Караско, Мария Мескле (на първата..
На 6 октомври вечерта от 20.00 часа българско време очакваме с трепет развоя от музикалната надпревара на "Нека пеят народите" – престижният международен хоров конкурс! Отново имаме български финалист и този път това е Детският хор на БНР с главен диригент маестра Венеция Караманова . Конкуренти на нашия състав са Хор на момичетата от Копенхаген..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние". Световноизвестният клавесинист, диригент, музиколог и педагог Уилям Кристи и основаният и ръководен от него ансамбъл Les Arts Florissants представят бароковия шедьовър. Постановката е дело на..
"Медея" е единствената опера, написана от Шарпантие за Кралската музикална академия. Либрето: Тома Корней. Премиера: Кралския театър в Париж на 4 декември 1693 г. Действащи лица: • Медея, магьосница – мецосопран • Язон, принц на Тесалия – тенор • Аркас, довереник на Язон – тенор • Креон, цар на Коринт – бас • Крьоз, дъщеря на Креон – сопран •..
В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки. Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години. Големият..
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град...
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg