Проф. Миглена Прашкова: Ще спасим ли църквата "Св. Николай“ във Велико Търново?

Църквата "Св. Николай“ във Велико Търново е знаков храм, който е свързан с ключови моменти от историята на България. За културното наследство и знаковите следи в храма в "Нашият ден“ разказва с проф. д-р Миглена Прашкова от катедра "Църковни изкуства“ към Православния богословски факултет на Великотърновския университет. 

"Това е една мисия, с която се заехме преди няколко години благодарение на благословията на Великотърновския митрополит Григорий и на църковното настоятелство с неговия предстоятел отец Славчо Йорданов“, казва проф. Прашкова и допълва, че архитект проф. д-р Николай Тулешков е автор на проект за реставрация на църковната сграда.

"Това е един архитектурно-художествен ансамбъл, който е пример за строителните традиции и за художествените процеси през първата половина на XIX век. И той е знаков не само за града ни, но и за всички български земи за това какво се е случвало и колко качествени ансамбли нашите майстори са създали“, посочва проф. Миглена Прашкова.

Изграждането на църквата и оформлението на интериора са свързани с имената на търновски, еленски и тревненски майстори. Сред тях са Иван Давдата, който започва строителството на храма. Самият храм е изграден на доста сложен терен. Окончателното завършване на църквата на  Уста̀ Колю Фичето, който е учил дърворезба при Станьо Нейков – Марангозина. Иконостасът в църквата "Св. Николай“ е тяхно дело. Известно е и името на автора, изографисал храма. Това е Йордан Михов.

• Храм „Свети Николай“ във Велико Търново е в аварийно състояние и спешно се нуждае от ремонт

"Състоянието на художествени ценности е такова, че не можем още категорично да атрибуираме всички творби“, допълва проф. Прашкова.

"Иконата е оня посредник между нас и Бога, който със сигурност възпитава духовните ценности, необходими на младото поколение. Аз вярвам, че ако това продължи и съм сигурна, че една такава традиция няма как да не се съхрани“, споделя проф. Прашкова.

Храмът "Св. Николай" има особено значение за новата българска история. През есента на 1839 година е открито първото църковно българско училище, през 1870 година е поставено началото на театралното дело в Търново. През февруари 1879 г. пратеници от всички краища на българските земи от Мизия, Тракия и Македония се събират тук, за да решат съдбата на разпокъсана България.

Проф. д-р Прашкова подчертава, че успехите в реставрацията и опазването на културното наследство да бъдат повече. "Да се обръща повече внимание на тази дейност. Тя не се изразява просто във физическо оцеляване на паметниците. Това е една дейност, свързана с работата на много специалисти и аз пожелавам на всички тях да имат това дръзновение."

Целия разговор с проф. д-р Миглена Прашкова можете да чуете в звуковия файл.