Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жорж Димитров: Софийската опера предлага международен сценичен продукт (видео)

| обновено на 20.12.22 в 11:43
Снимка: Sofia National Opera and Ballet

“Да работиш в Софийска опера и балет е едно изключително предизвикателство. Ние сме един огромен организъм от близо 450-500 човека“, казва в ефира на “Нашият ден“ Жорж Димитров, един от диригентите на Софийската опера и балет, и подчертава:

“Имам възможността да дирижирам и да се докосна до заглавия като “Риголето“, “Кармен“, “Чичовци“, “Янините девет братя“ и “Норма“. Възстановихме първата българска историческа опера с академик Пламен Карталов, която се казва “Борислав“, и още доста заглавия.

Като административна функция съм на позиция отговорен диригент, която всъщност включва това да се грижа за почти целия музикален продукт на театъра. Там, където има друг водещ диригент, аз му съдействам . Където няма диригент в някои от продукциите, тогава помагам на колегите да се справят по-добре.“

Новите постановки...

“Когато подхождаме към едно ново заглавие, обикновено режисьор и диригент се събират, споделят своите мисли, започват да мислят заедно как ще го изградят, след което всеки тръгва по своя път да си върши работата. С певците работата е много интересна. В моя случай тя не е императив, като изискване от диригент към изпълнител. Винаги обсъждаме с тях в драматургичен план техните роли и така стигаме до един много комплексен краен резултат, който всъщност е плод от всички емоции, мисли, опит, професионализъм и талант, събран от всички нас“, казва още той.

С колегите...

“Не се притеснявам да споделя с вас, че когато мога да почерпя от опита и таланта на моите колеги, с радост го правя. Особено по-възрастните ми колеги, винаги са били много отзивчиви и успяват да подскажат някои тънкости на занаята, които може би все още не съм усвоил. Преклон към тях и безкрайно уважение, радост и гордост, че съм техен колега.

Към по-младите колеги от мен пък, винаги се опитвам да донеса до тях този опит, който съм натрупал, или който ми е бил подсказан. Опитвам се да бъда мост между минало и бъдеще, за да можем да постигнем общия ни творчески резултат“, споделя още Димитров.

На спектакъл...

“Когато сме на спектакъл, спонтанността на музициране е симбиоза между диригент и изпълнители. Има места, където давам възможност певците да дишат свободно, да пеят свободно. Има места, когато обаче съм казал – тук аз ще бъда водещият. С общи усилия и с много доверие помежду ни сме постигали изключителни спектакли и хубави моменти на сцената“, споделя диригентът.

Как оперното изкуство представя България?

“Академик Карталов е един изключителен визионер. Той е пример за всички нас и ние сме му се доверили изцяло. Всички сме част от една огромна машина, от едно огромно послание. Защото хващаме най-малката публика – от самите бебета. Имаме концерти за бебоци. После имаме детска програма, много широко развита, в която възпитаваме младите хора, децата ни, възпитаваме ги в ценности, в естетика, в репертоар, защото изкуството е това, което изгражда духа.

Софийска опера и балет има солисти от цял свят - много големи имена и в дирижирането, и в пеенето. Тази огромна симбиоза помежду ни влияе върху обществото със сигурност. Ние предлагаме един международен сценичен продукт на сцената, който всъщност прави мост между нас и оперните театри в чужбина. Естествено, с нашите гастроли в чужбина, ние изцяло носим и българския дух, във всяка една държава, която сме посетили. Винаги със изключителен успех сме представяли България като държавана на голямо и световно оперно изкуство“, посочва още той в интервю за БНР.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Софийска опера и балет, видео - БГНЕС/Youtube
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За птиците – с любов

Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..

публикувано на 27.10.25 в 15:15
Ана-Мария Кръстева с пастор Николай Вълчев и Любомира Вълчева (отляво на дясно)

Реформацията

На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията.  Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..

публикувано на 27.10.25 в 11:15
Кадър от награждаването

"Хижа на годината" 2025: Тенденции в планинския туризъм и хижарското дело

В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..

публикувано на 27.10.25 в 10:50
Илюстративна снимка

Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..

публикувано на 27.10.25 в 09:41

Чиста храна

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..

публикувано на 26.10.25 в 10:21