“След началото на руската инвазия в Украйна се чу, че едно от слабите места, в които може да бъде пренесен този конфликт от постсъветството пространство, е именно на Балканите. Балканите винаги са били невралгична точка.“
Това каза в интервю за БНР журналистът международник Николай Кръстев.
Според него “Сърбия все повече засилва своето влияние в региона, опитвайки се да постигне онова, което имаше по времето на Титова Югославия“.
“Сърбия се опитва да разпределя сила, мощ и влияние в нашия регион, като влияе много успешно според нейните възможности върху процесите в региона, акумулирайки руското влияние, което разпространяват в регион на Западните Балкани“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
Кръстев счита, че годината е била сложна за българо-македонските отношения:
“И предишните две години не бяха по-малко сложни. Напрежението е доста сериозно, въпреки че покрито зад френското предложение, което все още не може да намери подкрепа от македонските депутати.“
“Въпросът, който се поставя от българска страна – местните българи да бъдат вписани в македонската конституция – беше грешно представен според мен. Защото, представяйки българите като отделен етнос в РСМ, означава, че се подкрепя тезата на РСМ за това, че българи и македонци са две различни неща“, казва още Кръстев и посочва:
“Когато аз учих история в България, ни учеха, че това е един народ в две държави. Сега обаче изглежда, че работим в друга посока.
Идеята да се работи в процес на създаването на доверие, през икономика и култура, е много по-важна от това да се вкарат българските представители в РСМ да бъдат карани в конституцията. Не винаги това е гарант, че ще бъдат спазвани техните права“, казва още той.
“България трябваше да се концентрира върху икономика и инвестиции. Сякаш с нашата политика отворихме пътя на завръщането на Сърбия в РСМ“, посочва още журналистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
Снимка: Bloomberg TV BG, стоп кадър
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg