Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще замени ли изкуственият интелект изкуството

Въпросът не е дали, а кога

Изображение на Google Deep Dream, вдъхновено от Ван Гог.
Снимка: Image courtesy of Google

Доскоро смятахме, че творческите професии не са заплашени от изкуствения интелект (ИИ). ИИ не може да композира музиката на Моцарт или да нарисува картина на Леонардо. Само че ИИ може да рисува като Леонардо, като Холбайн, Джаксън Полък, Стан Лий или който и да било художник, чийто работи са били публикувани онлайн.

Може да сте използвали генератор на образи, който пресъздава ваша снимка като портрет от стар майстор, комикс герой или поп-арт икона. Може да ви е било приятно да се видите в ролята на принцеса-войн, викторианска аристократка или египетска принцеса и да не ви е хрумнало, че за да бъде създадено едно такова изображение, е бил използван труда на десетки художници.
ИИ за минути проучва милиони изображения, имитира стилове и ги комбинира според зададени критерии. Ранните изображения, създадени с помощта на генератори, имаха дефекти и даваха основания да се смята, че човекът още дълго ще владее сектора на комерсиалните изображения, но вече не е така. Въпросът вече не е кога ИИ ще изземе работата на авторите на сторибордове, герои за видеоигри, визуални концепции за кампании, постери, картички и пр. Това вече е факт.

Новините не са никак окуражаващи за художниците, които прекарват години в учене, усъвършенстване, изграждане на собствен стил, който сега наготово ИИ може да възприеме и да му вземе работата.

Изображение на видра на фона на пейзаж в стила на „Момичето с перлената обица“ на Веермер, генерирана от Open AI"Промяната в играта е налице. Алгоритмите станаха изключително добри в това да създадат изображение по зададени критерии. Резултатите са впечатляващи за мен, която от години се занимавам – казва художничката Албена Баева, която работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука. В работата си тя използва машинно обучение и изкуствен интелект, творческо кодиране и практики "направи си сам" и изследва пресечните точки между изкуството и изкуствения интелект. Притесненията на хората в креативните индустрии са напълно основателни, а причините за тревога са няколко: откъде ИИ взима данните? Защото ако се отворят база данните с изображения и компаниите платят интелектуалната собственост на използваните изображения, създаденият от ИИ продукт вече няма да е толкова евтин.

Другото е, че компаниите използващи ИИ изображения, също нямат права над тях.

В тези изображения няма нищо ново, те копират стил и така се натрупват еднотипни изображения, които затвърждават стереотипите - например при женските изображения, по условие хирепсексуализирани и опростени откъм други характеристики."

Ще умре ли изкуството? – този въпрос е бил задаван многократно през миналия век, особено остро с навлизането на фотографията например.

Има и творци, които не споделят общата тревога и приемат навлизането на ИИ повече като възможност

"Няма алгоритъм, който да разбира какво прави и да го прави по собствена воля казва Албена Баева и добавя: Абсолютно съм За прозрачност, за яснота и изплащане на компенсации, но тази реалност вече е тук и тя няма да си отиде"

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54