“Цялата реторика с червените линии обикновено е предизборна, а в нашия политически процес тя влезе точно през изборите. Много от партиите, включително най-големите, отправиха кампании, очертани от червените линии. По този начин обаче те се вкараха в стратегическа невъзможност на следващ етап да могат да се разберат и да се обединят около определени политики.“
Това каза в интервю за БНР политологът Александър Димитров.
“Тази политика на червените линии не е отшумяла, напротив, дори “Продължаваме промяната“ да твърдят, че хората, които говорят имат червени линии, така или иначе те съществуват, друг е въпросът дали те са неприкосновени и дали всъщност не служат за оправдание на партиите да не правят това, което се очаква от тях“, посочва още той и допълва:
“Подкрепям тази теза, че в момента, в който възпроизведохме резултатите в настоящия парламент, всяка една от сериозните партии започна да мисли и да планира кампания, която неминуемо наближава.
Според мен умишлено беше протакан процесът по опита да се сформира правителство. Политическите играчи в последните две години са в една парламентна предизборна кампания и вече им личи, защото те все по-малко говорят за политиките по начина, по който обикновено ги комуникират, когато трябва да се търси решение“.
Какво отблъсква електората?
“Ако нашите народни представители отблъснаха с нещо електората, това е липсата на достойно поведение в политическите институции на държавата и това е нещо, което ги нарани, подкопа доверието в тях и така се намираме в един двегодишен период на много тежка ерозия на достойнството в политиката“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Действителността в политиката е такава, но това не означава да принизим дебата – публичният имидж и облик и действията на политическите институции до равнището на “селски сбор в късните часове на деня“.
“Високото образование не е пълна гаранция за успешно управление. Не само образованието е критерий, но то е част от желанието за достойно поведение, за подкрепата на личното и институционалното достойнство. Нашите народни представители забравят, че когато влязат в политическата институция, не присъстват там просто в лично качество, те се превръщат в интегрална част от политическото достойнство на нацията. Политическите актьори трябва да измислят формула, по която да работят. Кампаниите им да преминават във форма, която позволява диалог след изборите. До този момент кампаниите не бяха такива и самите партии много мързеливо ги провеждаха“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg