Точно като пеперудата се освобождава от облеклото си на какавида, разцепва кожата ѝ, свлича я и разперва красиво обагрените си криле, така и мисълта се трансформира. Често от идея тя се облича в думи, които се излягат удобно между страниците на някоя чудновата книга. Авторът кани в нея да заживеят пълнокръвни герои със завладяващи истории в един атрактивен сюжет.
Ей така, в измененията, се ражда фантастиката, която е повече от жанр. Тя е "типологическа разновидност на изкуство, пронизваща цялата структура на културата", твърди изследователската работа на Атанас Славов. Замислете се колко фино, с помощта на илюзиите ни за времето, фантастиката си играе с границите на реалното и въображаемото. Как непрестанно ни разказва за личностното израстване, за борбата на индивидуалностите, за стремежа ни към бъдеще, което независимо от датата е повече повод за справяне, отколкото за надежда. Силни герои в измислени светове ни провокират да живеем днес, да не спираме да си отговаряме кои сме в действителност и да не съжаляваме за това.
Азимов твърди, че фантастиката е литература на измененията. Когато живеем в свят, който се променя с бясна скорост, имаме ли правото да не се съгласим? Когато сме загубили вяра в светлината на бъдещето, възможно ли ни е да оспорим силата на фантастичното като духовен лидер в сянка, който обговаря философията, етиката, политиката, човешката психика и духовност? Когато въпросният атрактивен сюжет (тук е важно да се отбележи атрактивен, а не лек) ни говори през призмата на магически теми, както при фентъзито, истории, будещи страх, какъвто е случаят на хоръра, или такива, изпълнени с научни открития, каквито са способностите на научната фантастика, и ни предлага друга реалност, не по-малко истинска от общоприетата, защо да не заживеем в нея, макар и само за една книга време?
Върху тези питания в "Какво се случва" дискутираха издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов и авторите, чиито фантастични книги можем да четем – Вели Константинова, Александър Хикс, Андрей Филипов и Тео Буковски.
Според тях фантастиката предсказва бъдещето и ни помага да разберем реалността. Тя отваря съзнанието на автори и читатели и изисква само едно от тях – да оставят въображението да царува.
Не е лъжа, че някои смятат фантастиката за несериозна, но всъщност тя е просто литература (а и не само), за която трябва кураж. Ако се страхуваш от непознатото, не пипаш фантастичната книга. Не потъваш в необятното и не даваш власт на сетивата. Така обаче губиш чудото.
За чудесата, които откриваме навсякъде около нас и най-вече в самите нас, за болката, която спасява животи и дава началото на такива, за самотата и страха, без които не можем, за живота въобще също стана дума в това "Какво се случва", в което гореспоменатите събеседници обсъдиха ролята на фантастиката в съвременната българска литературата, новите тенденции, на които се уповава, и вечните ѝ привички.
Поводът за разговора беше фантастичната "Колекция Орбита", вдъхновена от обичаната "Библиотека Галактика", и цяло едно "Измерение Х" – сборник с фантастични разкази, който ще има своята премиера на 25 януари. Илюстратор на корицата му е Текла Алексиева.
В звуковия файл ще чуете подробности за идеята на сборника, както и за книгите "А те прелитат нощем" на Тео Буковски, "Играта" на Александър Хикс, "Мистериите на Алис: Вълшебната гора" на Вели Константинова и "Селена" на Андрей Филипов.
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер 8" продължава да представя такива филми в Дом на киното. Този път ще видим още по-богатата колекция на софийския адвокат Христо Пиперков, заснета на редкия формат 9.5 мм. "Филмите показват София..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре с музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат съвременните..
По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези..
Запознаваме слушателите на "Тийн Тайм" с едно момиче, което пази българското, но го прави по най-модерния възможен начин! Тя е Калина Бърнева, на 17 години от Варна, ученичка в 11 клас на 1-ва езикова гимназия във Варна. Под ръководството на своя преподавател Нели Димова в школата "История" Калина създава не просто проект, а истински мост между..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
