Точно като пеперудата се освобождава от облеклото си на какавида, разцепва кожата ѝ, свлича я и разперва красиво обагрените си криле, така и мисълта се трансформира. Често от идея тя се облича в думи, които се излягат удобно между страниците на някоя чудновата книга. Авторът кани в нея да заживеят пълнокръвни герои със завладяващи истории в един атрактивен сюжет.
Ей така, в измененията, се ражда фантастиката, която е повече от жанр. Тя е "типологическа разновидност на изкуство, пронизваща цялата структура на културата", твърди изследователската работа на Атанас Славов. Замислете се колко фино, с помощта на илюзиите ни за времето, фантастиката си играе с границите на реалното и въображаемото. Как непрестанно ни разказва за личностното израстване, за борбата на индивидуалностите, за стремежа ни към бъдеще, което независимо от датата е повече повод за справяне, отколкото за надежда. Силни герои в измислени светове ни провокират да живеем днес, да не спираме да си отговаряме кои сме в действителност и да не съжаляваме за това.
Азимов твърди, че фантастиката е литература на измененията. Когато живеем в свят, който се променя с бясна скорост, имаме ли правото да не се съгласим? Когато сме загубили вяра в светлината на бъдещето, възможно ли ни е да оспорим силата на фантастичното като духовен лидер в сянка, който обговаря философията, етиката, политиката, човешката психика и духовност? Когато въпросният атрактивен сюжет (тук е важно да се отбележи атрактивен, а не лек) ни говори през призмата на магически теми, както при фентъзито, истории, будещи страх, какъвто е случаят на хоръра, или такива, изпълнени с научни открития, каквито са способностите на научната фантастика, и ни предлага друга реалност, не по-малко истинска от общоприетата, защо да не заживеем в нея, макар и само за една книга време?
Върху тези питания в "Какво се случва" дискутираха издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов и авторите, чиито фантастични книги можем да четем – Вели Константинова, Александър Хикс, Андрей Филипов и Тео Буковски.
Според тях фантастиката предсказва бъдещето и ни помага да разберем реалността. Тя отваря съзнанието на автори и читатели и изисква само едно от тях – да оставят въображението да царува.
Не е лъжа, че някои смятат фантастиката за несериозна, но всъщност тя е просто литература (а и не само), за която трябва кураж. Ако се страхуваш от непознатото, не пипаш фантастичната книга. Не потъваш в необятното и не даваш власт на сетивата. Така обаче губиш чудото.
За чудесата, които откриваме навсякъде около нас и най-вече в самите нас, за болката, която спасява животи и дава началото на такива, за самотата и страха, без които не можем, за живота въобще също стана дума в това "Какво се случва", в което гореспоменатите събеседници обсъдиха ролята на фантастиката в съвременната българска литературата, новите тенденции, на които се уповава, и вечните ѝ привички.
Поводът за разговора беше фантастичната "Колекция Орбита", вдъхновена от обичаната "Библиотека Галактика", и цяло едно "Измерение Х" – сборник с фантастични разкази, който ще има своята премиера на 25 януари. Илюстратор на корицата му е Текла Алексиева.
В звуковия файл ще чуете подробности за идеята на сборника, както и за книгите "А те прелитат нощем" на Тео Буковски, "Играта" на Александър Хикс, "Мистериите на Алис: Вълшебната гора" на Вели Константинова и "Селена" на Андрей Филипов.
33-то издание на Международния театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен предложи на публиката и критиката поводи за размисъл върху едни от най-значимите заглавия от чешкия театър и международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът проф. Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ..
Тази година в Созопол се проведе международна конференция "Изкуствена и естествена креативност" посветена на 30 години Ранноесенна школа по семиотика, към Нов български университет в България. Лектори на конференцията бяха утвърдени световни имена като проф. Масимо Леоне – преподавател по визуална семиотика и психология на комуникацията, както и..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
