Има ли ценностни промени в българското общество? Поводите за такъв разговор са много, като между тях са и резултатите от преброяването на населението през септември 2021 година, в което НСИ коментира че "вярата намалява сред населението".
Обратно на друго изследване, всъщност от години България е част от една международна изследователска програма "Европейско изследване на ценностите", което прави други заключения.
Може ли да има преоценка на ценностите? Запазва ли се тяхната универсалност? С какво се злоупотребява най-много в България и как изглежда непросветеният любител на псевдоистории, псевдофолклор и на какво ли още не?
Социологът доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН коментира в предаването "Мрежата":
Шаманската религиозност
"Много жалко е, че Националният статистически институт се опита да направи такова послание, защото данните за религиозност и за етнос са с абсолютен провал като събиране. Те самите признаха, че в сегрегираните квартали, в етническите махали имат около 60% покритие въобще като теренна работа. По тази причина казаха, че ще направят екстраполация на данните за религиозност и за етнос, но нека да припомним, че преди 10 години имаше 30% от населението, които бяха отказали да се определят религиозно и 10%, които бяха отказали да се определят етнически. Когато правите екстраполация на такива данни и това, което съобщавате след това, е абсолютно невалидно. Европейското изследване на ценностите е една дългогодишна програма, в България вече има 4 такива изследвания, които се правят на всеки девет години, тъй като ценностните промени не се случват рязко и заради това има един такъв период от деветгодишна пауза между вълните, за да се види какви са тенденциите, и там всъщност се показва, че напротив, религиозността, самоопределянето на религиозен принцип се покачва и от едни 7-8% в началото на Прехода, вече се стига до 60-70%, зависимост от възрастовите групи /…/.
Разликата между това, което на Запад колегите измерват, и тук е, че в България има една шаманска религиозност, по-скоро граничеща със суеверие. Хората вярват, че има някаква висша сила, надяват се, че има Рай, в който ще се озоват, но няма религиозна практика. Реално практикуващите хора, религиозните в техническия смисъл на думата, са около 4 процента от населението. От тази гледна точка може посланието на НСИ за намаляваща религиозност да е вярно. Хората, които ходят на литургия или които взимат намаз, ако говорим за мюсюлманите, са около 4 процента от населението и това е доста малко. Но когато погледнем измеренията на хората, които вярват, че има висша сила, която определя живота им и т.н., то България е една от страните с най-високи нива в това отношение. Така че трябва много внимателно да подхождаме, когато има такива послания.
Големият проблем при суеверната религиозност е, че можете да повярвате на всичко. И давам пример с една книга, която излезе преди няколко години и тя се превърна в бестселър на българския книжен пазар. Книгата е написана от една актриса, която очевидно има талант за писане, тя има дар слово, но тя дотолкова изопачава някои фолклорни традиции в книгата си, че става смешна. /……./"
Сакралната бутафория
"Мъжкото хоро го има. То има стародавна вековна традиция, ама не в Калофер и не на Богоявление. Мъжко хоро можете да видите и в Родопите във връзка с песпонеделник и със Сирни Заговезни. Мъжко хора има в местата, в които няма езера и заради това се влиза в реката, но това не е свързано с ваденето на кръста. Това е съвсем друго нещо. Това, което се случва в Калофер сега, е "модерен фолклор", който от 30 години съществува и се налага. Това е една такава бутафория и патриотарщина, която измества същността на празника. И ако си мислим за традицията, то и кукерът не би трябвало да си сваля маската, защото, за да прогони злите сили, той не бива да бъде хванат от тях, т.е. разпознат. А сега на кукерските фестивали, виждаме как те системно си свалят маските, пушат и няма никаква сакралност в това, което правят. Има бутафорност на нещата и тя е е израз на точно това – на непознаването на традицията, на непознаване на моралните устои, на етичните принципи, които са част от традициите.
/…/ Нашата Православна църква отдавна се е откъснала от социалния живот на хората. Тя стои някак си отдалече като един духовен съдник и се възпроизвежда една показна обредна ритуалност./../ Много е притеснително, когато религията се превръща в символ на партиотарщината, и това е много опасно."
Удобната легитимация
"Това беше много удобно на Симеон Сакскуборготски, нека така да го кажем. Той направи голямата отстъпка в своята биография. Човек, който може да претендира за престола, за цар, да стане министър-председател на една република, т.е. да се откаже от монархическата си претенция, но именно по тази причина той беше онзи, който вкара църквата в държавните ритуали. При правителството на Сакскуборготски беше възстановено освещаването на бойните знамена, религиозните служби в парламента. Това фактически и в някакъв смисъл е нарушение на Конституцията. В нашата Конституция се казва, че има разделение между църква и държава, че България е светска република. И беше удобно за Църквата, беше удобно за него, защото цялата тази ритуалност, която го легитимира, знаете властта на царя има претенцията, че идва от Бога, и се тръгна по една инерция. Първите, които прекъснаха тази инерция, бяха от "Продължаваме промяната" и всички бяха много скандализирани, но така пише в Конституцията…“
Загубеният морал
"Морално българското общество сякаш се загуби през последните 30 години. Пресен пример е скандалът, който възниква около една песен. Да, имало е такива подобни случаи и преди, но никога досега не е имало толкова брутална атака. Ние от години страдаме, като общество, от една публично търпяна мизогиния към жените - политици. На мъжете - политици се надсмиваме, когато са дебели или когато са ниски, но на жените се надсмиваме във всеки един случай, когато те се изкачат на малко по-висок пост. Това не е стъклен таван, това е нещо много по-страшно и това е такава загуба на морален ориентир! Има неща, които не може да си позволяваш. В случая с Лена Бориславова аз смятам, че има и нарушаване на Наказателния кодекс и Прокуратурата трябва да се самосезира, защото тук имаме престъпление срещу личността, срещу достойнството, срещу гражданските права, така че това е абсурдно, и се погазва Хартата на правата на човека."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Ани Петрова, БНР
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
