Балканските войни – неспиращата дискусия между минало и настояще

За Балканските войни в академичното образование – какви са научните спорове и архивите – в "Нашият ден“ коментират проф. д-р Веселин Янчев, ръководител катедра "История на България" в Историческия факултет на СУ и специалист по нова българска история, бъдещият магистър по история Ахинора Христова и преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ“ Александър Стоянов.

"Интересът към историята, като наука, е спаднал значително. Тъй като промените, достъпът до информация, по друг начин поставиха интереса към историческото знание и познание. От една страна, при нас пристигат студенти, които са изключително мотивирани и се интересуват от история. И разбира се, другата категория са тези, които просто на случаен принцип са избрали и успехът им е стигнал да се запишат в Историческия факултет."

Това казва в интервю за БНР проф. д-р Веселин Янчев, ръководител катедра "История на България" в Историческия факултет на СУ и специалист по нова българска история.

Той допълва, че историята се обхваща много трудно от античността до съвремието. Стремежът е да се преподава в максимален обем и световната история. Като амбициите са студентите да получават добра теоретична основа, да са наясно с школите, тенденциите и с методите на интерпретация на историята.

"Връщам се в университета след 18 години, специално в Историческия факултет. Моята специалност е "Нова българска история", която съм избрала много отдавна. Радвам се, защото мисля, че това е историята, която трябва да се учи в България“, споделя магистърът по история  Ахинора Христова.

Нови факти за Балканските войни

"Не съм убеден, че след 110 години могат да се намерят принципно нови факти, които да променят представите ни за Балканските войни. Те винаги са били обект на интерес и историческо дирене. Дипломатическият контекст на тези събития може да бъде допълнен, свързан главно с издирването и публикуването на документи – главно от архивите на външните министерства и на военните министерства. Както и на съседните нам държави, участвали във войните, и на великите сили, които имат пряко отношение", посочва проф. д-р Веселин Янчев.

Като човек, който е тръгнал наново по пътя на историята, Ахинора Христова твърди, че историята е една постоянна дискусия между миналото и настоящето.

"Това са ключови събития, натоварени с много емоция. Дълго може да се говори как са били интерпретирани Балканските войни през десетилетията. Факт е, че тази дискусия не е престанала. Всяко време се опитва за види войните през собствения си поглед", допълва  професорът.

Това е един вдъхновяващ период, който може да служи и като опора и упование за настоящето поколение и за съвременниците, защото този период от българската история показва качествата и способностите на българина да се модернизира, да напредва, да изгражда институционално своята държава. 

"Основните ключови неща, които трябва да знаем за Балканската война. Тя не бива да бъде разглеждана като нещо, което се е случило отделно от събитията, свързано с Българското освобождение. Трябва да се направи ясна смислова връзка със събитията от края на XIX век и тогава да се гледа Балканската война. На второ място, Балканската война не бива да бъде изваждана от контекста на европейските международни отношения“, казва Александър Стоянов, преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ".

Травмите, които войните оставят

"Травмите остават родови. Нашата задача е да се поразровим повече и да излязат наяве и да почетем, защото има много незнайни герои, които тепърва биха могли да се открият“, казва Ахинора Христова.

"България излиза от Първата Балканска война и Втората Балканска война не с това, което е политическото определение на "Национална катастрофа", казва още професор Янчев.

Той допълва, че възходящото развитие на България продължава до 1915 г. Няма инфлация, левът е стабилен и се откриват нови промишлени предприятия. Проблемите на България започват след включването ѝ в "Голямата война".

"Балканските войни са в основата на проблемите, които имаме и до ден-днешен. Но когато има обща цел, балканските държави могат да действат заедно. Заиграването с миналото и ползването му като инструмент за разчистване на сметки или доказване със задна дата на правотата на дадена кауза, не е печелившият ход. Бъдещето е това, което трябва да определя отношенията между балканските народи. Най-важни са мирът и сигурността. Както и просперитетът, който трябва да бъде осигурен на обществото", казва още професор Янчев.